Special Weekly

Ladies First

Добрият късмет няма нужда от обяснение

Визитка


Цветанка Крумова е родена на 14 септември в унгарската столица Будапеща. Завършва право в Софийския университет, а през 1993 г. получава и диплома по Международни икономически отношения и външноикономическа дейност от Университета за национално и световно стопанство. Специализирала е в областта на правните проблеми на застраховането във външноикономическата дейност. Освен това е завършила и редица квалификационни курсове по презастраховане, морско застраховане, банки и финанси. Владее отлично писмено и говоримо английски език. Изучавала е унгарски, испански и френски.


Професионалният опит на застрахователката е доста разнообразен. Тя е била главен юрисконсулт, а впоследствие и директор на дирекция Правна и член на управителния съвет на ЗПАД Булстрад. Участвала е в управлението на ЗАД Булстрад Живот, Интерлийз, ТБ Кредит Експрес, била е член на съвета на директорите на Юръпиън Реиншурънс Брокерс (Еuropean Reinsurance Brokers Ltd.) в Лондон, на Ти Би Ай Евробонд. От 2005 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД Армеец. Крумова има и преподавателски опит в катедрите Финанси и Застраховане към УНСС.

Г-жо Крумова, как се чувства една галантна дама като вас в бизнес на постоянни борби и удари под кръста, какъвто е българското застраховане? Моля, разкажете как попаднахте в този сектор.


- Завърших английската гимназия в София, след което право в Софийския университет и международни икономически отношения в УНСС. Честно казано, имах други планове и мечти, но тръгнах в различна посока. Не мога да кажа, че целенасочено съм вървяла към правото и застраховането, но и в двете сфери попаднах донякъде случайно. После ми стана интересно и останах. Вероятно такава е била Божията воля. Чувствам се много добре в професията си.


Въпросът ви засяга и други теми: морала и толерантността в бизнеса. Те са много важни, но за съжаление на това не ни учат в университета.

А като малка каква мечтаехте да станете?

- До края на гимназията бях убедена, че ще се занимавам с изкуство, с театър или музика. Свирех на пиано, занимавах се с пантомима. Мечтата ми беше да стана тонрежисьор и се готвех за консерваторията, но една година преди да завърша се промениха изискванията за прием и времето не беше достатъчно, за да се подготвя за изпитите. След това реших да уча унгарска филология. Родена съм в Будапеща и много обичам този град. Оказа се, че в документите за кандидатстване съм подредила специалностите по различен начин и ме приеха право.


За какво мечтаете сега?

- Мечтите се променят с възрастта. Когато човек порасне дотолкова, че да е наясно, че никога няма да вземе Нобелова награда или Оскар, мечтите му стават все по-обозрими и все повече свързани с приятните неща в живота. Мечтая си за децата, да ги видя успели и щастливи в живота, който са си избрали.


Коя страна от професията на застрахователя ви носи най-голямо удовлетворение и с коя черта на българското застраховане не можете да се примирите?

- Едно от най-интересните неща в застраховането е, че то отразява реалния живот и много от събитията в него. В застрахователните условия се вписват различни житейски ситуации, като започнем от това какво може да се случи на автомобила ви или на вас, докато сте на почивка, до това какви са възможните аварии в дадено производство. Животът е безкрайно многообразен, много повече от каквито и да е текстове, и затова възникват хипотези, които не са обхванати от условията. Това поставя пред нас различни логически задачи при тълкуване на текстовете, или практически проблеми, как да се впишат тези нови хипотези в застрахователната практика. Възникват и нови рискове, които не са съществували досега, например екологичните и здравните рискове, свързани с употребата на генномодифицирани организми или нанотехнологии. Такива са рисковете и при злоупотребата с лични данни и т.нар. кражба на идентичност. Появява се нуждата от нови застрахователни решения, възникват цели нови класове застраховки.


Чувала съм ви да казвате, че застраховането ни пази от нашите страхове. Имате ли страх, който не можете да застраховате?

- Нашите страхове са психологическото отражение на рисковете, които ни заобикалят. Рискът е вероятност. Образно казано, ако знаем, че има вероятност да завали и ни е страх, че ще се намокрим, трябва да решим как да управляваме този риск: дали да си останем в къщи, да си вземем чадър, или да излезем навън въпреки дъжда. Застраховането работи с теорията на риска, но има за предмет само материалното изражение на рисковете. Ние не можем да намалим болката на човек, пострадал от злополука, но работата ни е да дадем парична компенсация, с която човекът може по-бързо и качествено да се възстанови и да се върне в обичайния ритъм на живота си, доколкото това е възможно.


Как се разтоварвате през свободното си време? Има ли занимания, които ви помагат да се освободите от стреса?

- Обичам дългите разходки сред природата и екскурзиите на нови места. Най-добрият лек срещу стреса е музиката. В последните години в България има много добра концертна дейност, идват музиканти, които съм мечтала да слушам на живо. Не съм фен на определен вид музика, с удоволствие ходя както на класически концерти, така и на джаз, рок и метъл. Според мен хубава музика и професионализъм има във всички стилове.


Кампанията, която управлявате, неведнъж е била спонсор на маратона на столицата. Вие лично на кой спорт сте фен?

- За съжаление не спортувам редовно, макар че като дете тренирах лека атлетика. Честно казано, всяка година, когато стане въпрос за маратона, си пожелавам този път да се включа в кратката дистанция, но не успявам да го осъществя. Понякога импулсивно се впускам в екстремни изживявания като полет с планер или изкачване на някой връх, естествено, доколкото физическата ми подготовка го позволява. Но това не е активен спорт, а по-скоро любопитство по отношение на собствените ми възможности и новите усещания.


Вие сте зодия Дева, а представителите на този знак обикновено са домошари. Важи ли това определение и за вас? В какво семейство израснахте?

- Не съм сигурна, че зодията е определяща за това чувство. Любовта към семейния живот и топлината на дома се възпитава в семейството и така се предава в поколенията. Семейните празници, ритуалите, свързани с тях, и приготовленията за трапезата са едни от най-хубавите спомени от детството ми. Умея да правя много неща вкъщи и обичам тези занимания, когато имам време за тях. За съжаление ритъмът на живот днес е различен, а децата ми учат в чужбина, но във всеки миг, в който сме се събрали всички вкъщи, е безкрайно ценен и удоволствието е огромно. Надявам се някога да спазя семейната традиция и да бъда чудесна баба, в чийто дом на празници се събира цялото семейство.


Къде пътувахте за последно? Има ли места по света, които ви зареждат с особена енергия?

- Опознаването на нови места, хора и култури зарежда с енергия. Имам огромно любопитство към света и обичам да пътувам. От континентите все още не съм била в Австралия и Южна Америка. Индия, Непал, Китай, Близкият изток, Африка са съвсем различни светове от нашия, досегът с които е уникален. Мястото, което съм почувствала много силно в душата си, е Божи гроб в Йерусалим, където се поклоних два пъти. Последното ми пътуване беше в Барселона, откъдето ще запазя чудесен спомен от изумителната архитектура, прекрасната храна и фламенкото. Отидох на корида, но бях изненадана от жестоката реалност на това шоу. Дотогава представите ми бяха по-скоро поетични, свързани с пасо добле и Хемингуей, и не съм си давала сметка, че става въпрос за убийство пред публика.


Увличате ли се по някое изкуство?

- Занимавала съм се с музика и театър. За театъра ще остана само зрител и ревностен почитател. А за музиката, свирила съм 12 години, децата ми свиреха, но пианото вкъщи в последното десетилетие е мълчаливо, няма кой да го докосне. Наскоро си мислех, че може би някога ще имам време и мога да вземам отново уроци и да си доставя това удоволствие.


Друго характерно за вашата зодия е, че макар да не се престарават, нейните представители винаги изглеждат безупречно. Как е при вас? Суетна ли сте?

- Да, много съм суетна, макар че невинаги изглеждам безупречно в своите си очи. Говоря само за облеклото, не за хирургически корекции, блокиране на лицеви нерви и подобните модерни техники за задоволяване на суетата. Мисля, че външният вид е отражение на душевното равновесие и човек изглежда перфектно, когато е щастлив, независимо от белезите на възрастта.


Доколко дамите в българското застраховане трябва да се съобразяват със задължителен дрескод?

- Най-важното за облеклото е то да е подходящо за случая, да не създава неудобства и да подчертава хубавите ни страни.


Какво може да бъде намерено във вашия гардероб?

- Обичайните неща. Естествено, костюми за работа, но също така и спортни дрехи и официални рокли... Много обувки.


Какво е за вас пазаруването на дрехи - задължение или удоволствие?

- Да се сдобиеш с красива нова дреха е удоволствие, разбира се. Ще излъжа, ако кажа, че не обичам да пазарувам дрехи, но не смятам, че това е най-добрият начин за прекарване на свободното време. Преди много години случайно срещната в парка жена ми каза, че в дрехите ни се задържат отрицателните енергии, които излъчваме, и така те ни действат обратно, затова трябва да ги сменяме често и да си купуваме нови дрехи. Запомних този разговор и когато се чувствам зле, понякога си купувам нова дреха.


Робувате ли на марките?

- Не съм почитател на определена марка, но предпочитам качествените дрехи. Има и някои български дизайнери, чиито произведения харесвам и често купувам.


А какви бижута и аксесоари предпочитате?

- В това отношение съм по-консервативна. Предпочитам белия метал (сребро, платина, стомана) и кожените чанти.


Суеверна ли те? Имате ли си талисман, или вярвате, че късметът няма пръст във вашия успех?

- Добрият късмет не се нуждае от обяснение. Човек става суеверен, когато не намира причината за неуспеха си. Всеки човек има свободна воля да взима решения, но понякога това е трудно. Като се обръщаме към някоя вещ, която наричаме талисман, ние всъщност се обръщаме към себе си и своя опит, към спомена или емоцията, която тази вещ ни носи. Успехът е нещо относително, по-скоро вярата и оптимизмът имат отношение към това да се чувстваме щастливи и да живеем в хармония.


Разговора води Светлана Стоилова

Четете още

Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
най-после

Край на терора с банковите такси

Става дума за законово изискване и мърдане няма. Още »