Special Weekly

Ladies First

Diamonds are girl’s best friends

Това е филмова реплика на Мерилин Монро, която може да звучи лекомислено от нейната уста, но е побрала в себе си хилядолетни истини и още толкова суета и амбиции - минали, настоящи и бъдещи. Настъпва време да си я припомним и в България, където луксът бързо и лакомо наваксва пропуснатите дълги периоди, сподирян главно от загадъчната привлекателност на световните фирмени марки. Което не е съвсем уместно, предвид продължителните културни напластявания по нашите земи. Ние, българите, сме преки наследници на древното византийско ювелирно изкуство с утвърдени традиционни центрове като Чипровци, Видин, Пловдив и др. И все още не сме загубили дирята във времето, макар че поне половината от старите ни майстори (не по възраст, а по умение) напуснаха България в началото на 90-те години на ХХ век, други постепенно затвориха ателиетата си и само малка част продължават да работят. При това все по-успешно, защото част от състоятелните българи (и по-точно българки) бързо оцениха стойността на авторската бижутерия и поръчват изделия от естествени материали - перли, брилянти и рубини, злато, сребро. И в същото време все по-трудно, защото масовото чуждестранно производство на нашия пазар, главно турско, вече надвишава 80% и принуждава българското да съществува ldquo;на куц кракrdquo; във все по-стесняваща сетеритория. Която, поради отсъствие на специализирани училища, не е гарантирана с млади кадри.


За това си говорим с художника Анжело Красини, докато обикаляме изложбата на приложното изкуство в галерията на улица ldquo;Шипкаrdquo; 6. В нея бижутерията е солидно представена, макар и повече като дизайнерски умения, отколкото като търговска стойност. Обяснимо! Разговорът ни започва от навлизането на световните марки ldquo;Cartierrdquo;, ldquo;Tiffanyrdquo;, ldquo;BVLGARIrdquo; и др. на българския пазар преди десетина години. И се навързва около недвусмислената тенденция страната ни да се превърне в техен вторичен пазар предвид предложенията им от стара, вече излязла от мода стока. В истинските центрове на ювелирното изкуство и бижутерната индустрия, такива като Амстердам или Ню Йорк, големите фирми първо показват новите си колекции на специално отбран кръг от финансовия, индустриалния, артистичния и търговския елит на света и чак след това я предлагат в луксозните си магазини. Този ритуал с вековна, а може би и по-продължителна история гали самочувствието на богаташите и им осигурява почетно присъствие в затворения кръг на потребителите на висша мода. Така се създава техният първи пръстен, привилегирован от правото да се докосне до новостите преди всички останали и да зададе нов тон на поредната модна тенденция. Дори в бутиковата мрежа на най-престижните фирми не може да попадне случаен човек, защото посещенията се договарят предварително и при пълна дискретност. Илюзия е да се вярва, че в тях може да влезе българин, който идва направо от улицата. Той може да е в състояние да купи едно или друго скъпо бижу, но не е част от ритуала и не членува в клуба на най-богатите. Висококвалифицираните консултанти на тези бутици трябва да бъдат и психолози, да разпознават кой кой е в този клуб, кой е негов кандидат-член и кой се намира извън периметъра му.


Като оставим настрана онези нашенци, които все още предпочитат да правят шопинг в българскитепредставителства на прочутите фирми, вместо да хванат самолета и да посетят бутиците им в Амстердам, Париж или Лондон, остават другите, вече немалко на брой, които се ориентират към българската авторска бижутерия. Която вече не изпитва недоимък от качествени материали независимо от голямото поскъпване на обработените и сертифицирани скъпоценни камъни - от 2 до 5 хиляди евро за карат. Има вече и български фирми, които се занимават с техния внос. И ако за дамите бижутата все още са най-привлекателни като аксесоар и допълнение към тоалетите им, то за техните кавалери се появиха нови изкушения. Става дума за повишения интерес към репликите на различните тракийски съкровища, които се превръщат или в утилитарни предмети, или в уникална част от домашния интериор. Но се използват и като ценни подаръци за чуждестранните партньори, достатъчно изкушени от материалния свят на богатите, за да оценят стойността, материална и художествена, на подобен жест. Възловата дума в случая е ldquo;репликаrdquo;, защото художникът ювелир не прави копие на един или друг оригинал, а го интерпретира в духа и стилистиката на древните майстори. При това той разботи ръчно, по близка до античнитта технология, което рязко отличава неговото произведение от доста грубите, струговани и галванизирани музайни копия, предлагани у нас. С анжело Красини отскачаме и към по-големите обобщения, съпоставяйки нашата практика с чуждестранния опит. И до днес, оказва се, България изнася годишно около 50 тона сребро и 30-40 тона злато, докато една Италия за същия срок изнася около 10 тона бижута и друга ювелирна продукция. Изводът е ясен ndash; ние търгуваме със суровина, докато по-напредналитят свят предлага готова продукция и печели пазари за нея.


Един конкретен случай от последно време също се превръща в подовд за по-големи обобщения. Става дума за поръчка от гилдията на златарите в Солун, която по повод голям християнски празник решава да подари на своя епархийски владика голям нагръден кръст. Познавайки възможностите на бълграските си колеги художници, те се обръща към тех, получава проект, одобрява го и се престъпва към изработката му от благородни метали и скъшпценни камъни. Поръчката е изпълнена, кръстът е осветен и заминава по предназначението си, съпроводен от християнска благодарност и висока оценка за майсторството. В същото време българските йерарси продължават да купуват руски нагръдни кръстове с елементарна изработка и евтини материали, твърди Анжело Красини. С което една сериозна пазарна ниша за ювелирите ни остава напълно затворена.


Анжело Красини (1954 г.) е възпитаник на Академията за приложни изкуства bdquo;Строгановrdquo; в Москва, която завършва орез 1979г. Следащите три години работи като директор на Българския културен център втв Варшава, а след завръщането си у дома заема различни постове в Съюза на художниците (и в момента е член на управителния му съвет). Три от наградите си цени най-високо: от международното триенале в Ерфут (1986 г.) и от Съюза на българските художници (1992г. и 1994). Популярен в европейските професионални среди, той работи за различни фирми и участва в изложби със свой оригинални, авторски бижута в цяла Европа и Япония. В Далечния изток привлича вниманието с творческия си интерес към бижутата от устойчиви дървесни видове, главно чемшир. Накити на Анжело Красини се откупени от различни европейски галерии, както и от множество частни лица.

Четете още

Банкеръ Daily

Фандъкова: Във всички европейски столици цената на билета е висока

Предвижда се въвеждането на нова система за таксуване, която да позволи измерването на време или разстояние. Още »
Банкеръ Daily

БНБ назначи нов директор по защита на информацията

Това е Николай Рачев, досегашен началник на отдел "Сигурност в Печатница на БНБ" Още »