Special Weekly

Албена Александрова:

Човекът прави дрехата, а не обратното

ВИЗИТКА :


Албена Александрова е главен дизайнер и собственик на основаната през 1991-ва модна къща - Рошавата гарга. Успехът на марката от самото начало до днес се крие в девиза: Ако е гарга, да е рошава!


Албена е завършила две висши образования и школа за мода и дизайн към МБМД. През 1996-а, родената под знака на везни дизайнерка, изкарва стаж в централата на Yves Saint Laurent в Париж. Представлява и е била представител за България на водещи марки като Sonia Rykiel, YSL, Nina Ricci, Castelbajac, Jean-Louis Sсherrer, Cacharel, Hanae Mori, Germano Zama, Attila, Nicowa, Becato, Sagaie и други.


Тя е носител на множество български и чуждестранни номинации и призове в областта на модата, сред които три награди Златна игла за дизайнер на годината (2001, 2004, 2006) от Академията за мода.


Албена е основател на Център за успешни личности, Галерия за масаж, Алтернативен бутик за млади, креативни дизайнери и организира конкурси за оригинални дизайнерски облекла.


Освен с мода Рошавата гарга се занимава още с рекламна и издателска дейност, а нейната създателка участва в благотворителни програми, изявява се също и като водещ и стилист на телевизионни рубрики, свързани с модата.


nbsp;


Г-жо Александрова, поздравления по повод 20-ия рожден ден на модна къща Рошавата гарга. Какъв бе пътят до този успех, с какви предизвикателства ви се наложи да се справяте?

- За да има възход, са нужни препятствия по пътя към успеха. Не мога да кажа, че съм се сблъсквала само с пречки...Те обаче са необходими за развитието.


Сложно ли бе да се наложите като марка у нас, при положение че страната ни няма сериозни традиции в сферата на модата?

- Не бих казала, че България изобщо няма традиции, свързани с модата. Хубавото е, че когато традициите не са строго утвърдени, имаме възможността да създадем собствени. Не съм съгласна с творците, които вярват, че преди тях не е съществувало нищо стойностно. Практически е невъзможно да не стъпим върху създаденото от предците ни, за да развием своите идеи. Трябва да уважаваме труда и таланта на личностите преди нас. Нашата модна къща е сред тези, които успяха да създадат и да възпитат стил и по този начин също да наложат традиции. Доказват го 20-те години зад гърба ни, с всички колекции, ревюта, проекти и награди.


Как отбелязахте юбилея на марката?

- По повод тази годишнина сътворихме колекция с името Конфиденциално, посветена на нашата модна къща и, разбира се, на нашите клиенти. Тя не е за конфекционно мислещи хора, а за нестандартните, стремящи се към различна визия. На любителите на екстравагантното със сигурност ще им допадне деформацията на силуета в облеклата, бижутерската тел, вкарана като елемент в дрехите, извадените на показ вътрешни джобове и цепките навсякъде.


Застъпена ли е висшата мода в тази колекция?

- Не бих отнесла Конфиденциално към висшата мода. Тя е своеобразен флирт между мен като дизайнер и модата сама по себе си. Забавлявах се творчески чрез нея, но облеклата могат да се носят във всекидневието и по всяко друго време. Първият човек, който заговори за висша мода у нас, бях аз. Въпреки че всички отричаха съществуването й на местна почва, отговарях, че е нужно да бъдат поставени нейните основи. Преди около десет години тук нямаше такова понятие, но сега е различно. Голяма част от българските колеги, работещи в тази насока, се справят чудесно.


Горда съм, че бях представител на Hanae Mori, която е сред сериозните имена в областта на висшия пилотаж в модата.


В глобален план, мисля, че висшата мода вече не е на предишната почит, тъй като конфекцията завладя света. В този смисъл дори можем да въведем понятието луксозна конфекция. В момента съществува една ярка модна еклектика - миксът между силно изразената улична мода и висшата мода. (растер)

Кога решихте, че искате да създавате мода?


- Винаги съм искала да се занимавам с това. Желанието датира от детството ми. Семейството ми има отношение към модата, майка ми е работила в тази сфера, баба ми Йорданка Станева е била известен и уважаван дизайнер в миналото, а дядо ми навремето е работил в Българска коприна. Елегантността бе специфична за тях, дядо ми не излизаше дори да пазарува без копринена вратовръзка и бомбе, без значение какво е времето навън и докъде трябва да отиде.


В детските ми години, а дори и по-късно баба се грижеше за моя гардероб, дрехите ми бяха специално ушити и носех това, което исках. Слава Богу, от малка съм се спасила от конфекцията, която заливаше всичко по онова време. Разбира се, не можех да избягам напълно от нея, защото ни се налагаше да се обличаме в униформи. Това обаче не ме спря да бъда различна и да измислям начини за раздвижване на тоалета - разкроявах кожена яка и я слагах върху плетения си пуловер, сменях копчета и аксесоари...

Конкурентоспособни ли са българските дизайнери спрямо големите имена в чужбина?

- Не искам да сравнявам световноизвестните марки и дизайнери с българските, тъй като ние нямаме техния материален ресурс. Зад големите европейски имена стоят хора и компании с други интереси. Ако българската мафия, както прави италианската например, заставаше зад гърба на определени модни къщи, сигурно и ние щяхме да сме изстреляни на върха, да се радваме на световна известност. Убедена съм в това, което казвам. В този план няма как да се сравняваме с чуждата мода. На мен лично никой нищо не ми е подарил и винаги съм работила усилено за всичко, което имам в момента.


Когато се сравняваме по талант обаче, българите определено имаме какво да покажем и с какво да се похвалим. Правила съм ревюта в Рим, посветих 15 години от живота си на Франция и по-специално на Париж, оценявали са ме високо и навън, доверяват ми се клиенти от чужбина, но държа много на българските.


Как оцеляват модните къщи в условията на повсеместна криза?

- Модата е специфичен бранш. Първата и мога да кажа по-страшна криза беше в периода на реформата, когато щатският долар се равняваше на 3000 лева. Сегашната криза е тежка, но я преживявам сравнително по-лесно от предишната, тогава бизнесът ми бе по-млад, по-неустойчив. Когато марката е разработена, е трудно да загине изцяло, особено ако се предлагат алтернативни подходи. Рошавата гарга се справя чрез различни механизми - гастролиращи бутици и нововъведения като рециклиране на дрехи, което ние сме въвели на родна почва.


Какво представлява рециклирането на дрехи?

- Всеки има любими дрехи в гардероба, които не са нови, но не са и амортизирани от носене. Затова предложихме обновяването им чрез добавяне на елементи, мотиви. На практика това е създаване на нов тоалет - чрез съчетаване на стара с нова дреха. От различните части на едно облекло могат да се сътворят повече от една нови визии, стига да се подходи творчески. Не проповядвам да носим стари неща, а да дадем живот на любимите си остарели дрехи. Вярвам, че облеклото е вид невербална комуникация. Човекът прави дрехата заради начина, по който я носи и я изпълва, а не обратното. За жалост има хора, които носят скъпи марки, но моделите не са за тях, не им отиват.


Как се облича една дама?

- В облеклото трябва да се чете почеркът на дамата, нейната елегантност е излъчване. Това, че някои жени носят скъпи дрехи на известни марки, които не са подходящи за тях и разчитат единствено на етикета, за да се почувстват блестящи, е смешно. Това не е мода. Скъпата дреха е ненатрапчив шик. Скъпото винаги личи, но не се набива на очи. Усещането, че се губиш в дрехата и тя те показва вместо ти нея, означава, че не е за теб. Според мен голяма част от българките страдат от ниско самочувствие. Тези пък, които имат самочувствие, изпадат в другата крайност.


Към какъв тип жени адресирате моделите си?

- Нашата целева група са силни жени, ръководещи собствен бизнес, такива, които не разчитат друг да им осигури желаните неща. Някои от тях са бизнесдами, преподаватели във ВУЗ-овете, адвокати, председатели на женски сдружения, архитекти...


Били сте представител на YSL за България и сте стажували в централата им, какви са впечатленията ви?

- Имах невероятен късмет да се докосна до най-големите в модата. За голямо мое щастие попаднах в тези среди, живях много дълго в любимия ми град - Париж. Обичам и познавам всичко там, харесвам дори миризмата на праха от модните подиуми.


nbsp;

Модата е най-голямата ми любов! Посветила съм й се напълно. Неслучайно за сегашния юбилей колегите ми подариха гарга с бесилка. Символиката в случая е, че вече 20 години съм в примката на гаргата, работя непрекъснато и съм се отдала на модата изцяло.


nbsp;

Четете още

Special Weekly
Нели Колева:

Не е задължително да имаш много пари, за да изглеждаш уникално

Женственост, сексапил, динамика и лукс са опорните точки в естествената философия на дизайнерката Нели Колева, която твори вече 20 години. Дрехите й придават... Още »
Special Weekly

Животът в София ми допада

Атанасиос Петропулос, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Емпорики Банк България
Главният изпълнителен директор на Емпорики Банк България Атанасиос Петропулос живее у нас вече над десет години. За това време е работил в четири наши кредитни... Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »