Special Weekly

Ladies First

Банкерът трябва да вярва в инстинкта си

Когато вярваш в нещо с цялата си душа и сърце, колкото и да е трудно, го постигаш Жените на мениджърски позиции у нас не са малко, но са ги постигнали с цената на огромни усилия

Г-жо Кариди, как се насочихте към банкерската професия?


- Съвсем осъзнато. Възпитаничка съм на математическата гимназия в Ямбол, но въпреки това кандидатствах в икономическия институт в София с география, защото много исках да уча политикономия или финанси. Моят по-голям брат Петър, който беше трета година студент по политикономия, ми каза: За нищо на света няма да допусна да учиш тази дисциплина.


Какво е имал предвид?

- В тази специалност се влизаше най-трудно и с най висок успех, но не осигуряваше добро професионално бъдеще. Като добра сестра по негов съвет записах икономика и управление на труда. Още след първата година се убедих, че тази дисциплина не е за мен, и с отлични резултати успях да се преместя в специалност Финанси. Тази материя винаги ме е привличала силно.


Нашата студентска група бе много интересна, тъй като почти всички се бяхме преместили от други специалности с отличен успех, защото искахме да учим точно Финанси. Сега повечето колеги са банкери като Емил Ангелов, който сега е заместник главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България, сегашния управител на БНБ Иван Искров и доста преуспяващи и известни предприемачи. В трети курс записах втора специалност Банково дело, но тогава бе немислимо студент да започне работа в банка. Все пак бяхме първият випуск, който имаше късмета да учи планова икономика само няколко месеца. След 10 ноември всичко се промени и учехме по записки. Преподавателите ни обаче бяха много будни и качествени хора като Емил Хърсев, Павлина Аначкова Пламен Орешарски. Тогава те бяха млади асистенти, пътуваха непрекъснато до САЩ, а след това се връщаха и ни преподаваха основите на модерното банково дело с много ентусиазъм. (каре на подложка)

nbsp;


Тогава ли станахте г-жа Кариди?

- Със съпруга ми Коста се познаваме още когато бях в десети клас, но станахме двойка , когато станах първи курс студентка. Сигурно знаете, че още преди 1989-а много гърци учеха в български университети и той беше състудент на брат ми. Двамата живееха в една стая в общежитието и често идваха на гости у нас. Коста е първият ми учител по гръцки и когато през 1992-а замина войник в Гърция, ми беше мъчно, защото осемнадесет месеца бяхме разделени. Тогава нямаше мобилни телефони и поддържахме връзката си чрез писма и въпреки препятствията намирахме начин от време на време да се виждаме.. Така че гръцките банки нямат нищо общо с това, че аз съм Кариди. Мъжът ми бе причината да науча родния му език, но в интерес на истината аз направих всичко възможно да го усъвършенствам, като ходех на курсове в катедрата по древни езици и култури на Софийския университет, където имаше програма за обучение по новогръцки. После го поддържах чрез разговори с колегите си. Тогава работех като финансов директор в една от първите фирми за луксозни мебели, чиито собственици бяха гърци.


А кога започнахте работа в банка?

- През 1994-а в българския клон на Хиос банк. Месец и половина след като той официално отвори врати, първият му български управител Йонка Кинова ме покани на работа. Хиос беше първата чуждестранна банка в България.


Започнах като ръководител на отдел Финансов контрол, при това с по-ниска заплата от тази, която получавах в гръцката фирма. Съгласих се, защото мечтата ми бе да работя в банка. И до ден днешен не съжалявам.


После Банка Пиреос купи Хиос Банк, така че вие сте най-дългогодишният служител на групата в България. Така ли излиза?


- Има нещо такова. По-важното е, че започнах работа в Хиос банк в много интересни времена, когато в редица области на финансовия сектор в България всичко се правеше за първи път, особено за чуждестранна банка.


Кое е най-трудното и рисково решение, което сте взимали в кариерата си на банков мениджър?

- Смятам, че и като човек, и като професионалист аз съм изключително балансирана. Затова не мога да говоря за изключително рискови сделки.


Затова пък е имало много трудни сделки, в чието сключване съм участвала. Една от тях е финансирането на приватизацията на Български морски флот през 2008-а. Банка Пиреос организира консорциума от банки, който кредитира придобиването на Параходство Български морски флот със 150 млн. евро. Това бе една от на-големите и най-успешни приватизационни сделки в страната през последните години, защото целият й размер е 240 млн. евро. Но и една от най-сложните, тъй като от началото на преговорите до отпускането на заема изминаха единадесет месеца.

Пред банката, която структурира финансирането, имаше много сериозни условия - да има опит и мащабно кредитиране в корабната индустрия и редица други условия. Затова отначало решихме да направим синдикат на равни начала с някоя от големите световни банки - Сити банк, БНП Париба и т.н. В процеса на преговорите обаче те се отдръпваха. А ние бяхме убедени, че сделката е много добра и вярвахме, че клиентите ще се справят успешно. Един от най-критичните моменти на преговорите беше, когато трябваше да раждам второто ми дете и имах планирано секцио в 8.30 ч., но поради спешен случай то бе отложено за 10.30 часа. През тези два часа, преди да вляза да раждам, аз бях на телефона и убеждавах централата в Атина, че можем да финализираме ние самите сделката, тъй като се оказа, че като група отговаряме на изискванията за водеща кредитна институция в синдиката. За щастие всичко беше успешно финализирано три месеца по-късно.


Какво бихте казали на хората, които искат да се занимават с вашата професия?

- На първо място бих посъветвала всеки, който се занимава с банков мениджмънт, да вярва в инстинкта си. Смята се, че банковото дело е една много точна и прецизна наука, но ви уверявам, че най-важното качество за банкера, което се развива с годините, е именно инстинктът. Ако той липсва и ако не си убеден, че това е работата, която искаш да вършиш, рано или късно ще бъдеш демотивиран, а решенията ти ще са плод на рутината. Банкерът има огромни отговорности и често пъти се сблъсква с чисто човешка нечистоплътност. Ако не обича работата си, с годините това може да го обезкуражи. За мен най-големите разочарования са били, когато като банка сме вярвали безрезервно в даден бизнесмен или в дадена фирма и проектите им са се проваляли. Добре е, че лично аз като мениджър съм имала само един-два подобни случая.


Смятате ли, че жените в българския банков сектор са онеправдани от гледна точка на мениджърски постове?

- Не. В България има много жени, които ръководят банки. Но може би защото бях от най-младите банкови мениджъри - станах управител на клона на Хиос Банк на 27 години, съм забелязала една особеност. Вярно е, че в бордовете на банките има много жени, но такива като мен, които отговарят за големите корпоративни клиенти на кредитните институции, са малко. Затова, когато се събираме по различни въпроси с колеги от други банки, съм основно в мъжка компания.


Така че жените на мениджърски постове в банките у нас не са малко, но са го постигнали с цената на огромни усилия, труд и всеотдайност. Впрочем това много впечатлява чужденците. Но пък именно те толерират развитието на българките с подобни качества. Например нашият главен изпълнителен директор Атанасиос Куцопулос в Банка Пиреос България казва, че жените в България са двигателят на развитието в страната. А в средния мениджърски състав дамите са повече.

Спомням си един много интересен случай. Когато през 1999-а решихме да разширяваме клоновата мрежа на Хиос банк - първият ни филиал бе в Пловдив в една много красива и аристократична стара сграда. Кандидатите за управител бяха двадесет и седем. Тъй като по това време бяхме повече жени в мениджмънта на банката, имахме настройката да изберем мъж за шеф на клона. Но така и не успяхме, защото най-силният кандидат се оказа жена - г-жа Наталия Славова. Тя и днес дава душа и сърце за работата си и е един от най-успешните ръководители в банката.


Като ви слушаме, май нямате много свободно време. Но колкото и да е малко то, сигурно имате любими занимания?

- Ако ме питате за хоби, не мисля, че имам такова. Харесва ми да правя неща, които ми носят положителни емоции. А те са различни - според ситуацията. Може да е среща с приятел, който не работи във финансовия сектор и с когото мога да говоря без задръжки. Или среща с лидери от различни области, които винаги ме обогатяват и зареждат с енергия.


Много обичам и да пътувам. Това ми е в зодията, нали съм Стрелец. От малка все съм спортувала активно нещо, но откакто се родиха децата, намирам все по-малко време за спорт. Сега си имам своето малко прозорче в 6.00 сутринта, когато двадесет минути се занимавам с йога. Това ми помага много за постигането на баланс. Пък и всички учители по лидерски умения казват, че за да успееш, трябва да имаш здраво тяло. Трябва да си в тонус.


Каква музика харесвате?

- Обичам да ходя на концерти. Харесвам джаза, но в по-популярната му форма. Любувам се на класическата музика, но за съжаление това се случва все по-рядко. Слушам, разбира се, и гръцка музика, но от по- старите класици. Имам няколко любими изпълнители като Митропанус и Даларас.


Кого все пак харесвате най-много?

- Тя е жена - казва се Харис Алексиу. Когато тази година бяхме в Турция, обядвахме в един от най-старите ресторанти в Истанбул - Бей Ти. Той съществува от 1945 г. и в него са гостували всички чуждестранни държавни глави, които са били на посещение в Турция. Собственикът му е вече на осемдесет години, но все още посреща лично посетителите и ги пита дали всичко е наред. Та там ме посрещнаха с песен на Харис Алексиу...


Остава ли ви време за книги?

- Чета автори като Робин Шарма, които ме разтоварват, или литература за лично усъвършенстване. Признавам, че нямам време за други произведения.


Как успявате да съчетаете личния с професионалния си живот?

- Имам съпруг, който ме разбира и ме подкрепя, което е невероятен късмет. Той също е много успешен в своята работа и това създава добър баланс помежду ни. И майка ми е до мен, откакто се родиха двете ми момиченца. Голямата Ана-Мария е на осем и е кръстена на двете си баби. А малката - Александра, е на четири. Може би, ако не беше майка ми, едва ли щяхме да се решим да имаме второ дете. А всъщност най-много ми помагат децата. Те имат невероятен инстинкт и в най-напрегнатите моменти успяват да ме разтоварят и ми дават сили да продължа напред.


Споменахте, че обичате да пътувате. Къде се чувствате най-добре?

- Може да ви звучи пристрастно, но за мен Гърция продължава да е дестинация номер едно. Въпреки че от 23 години посещавам тази страна непрекъснато, все още намирам места, където се чувствам като у дома си. Неотдавна, около Великден, бяхме отседнали в едно селце близо до българската граница. Обиколихме цяла Северна Гърция и открихме невъобразимо красиви кътчета като езерото Керкини, рекички, хотелчета, таверни... Гърция е необятна и толкова разнообразна, че винаги може да те изненада с нещо различно. Разбира се, сега когато децата поотраснаха, използвам всяка възможност да посещавам и нови дестинации.


Външният вид е много важен за една бизнесдама. На кои марки се доверявате за дрехите и козметиката?

- Козметиката ми е на Estee Lauder и Clinique, на които не изневерявам. Колкото до дрехите, не държа на марката, те просто трябва да ме грабнат. Още повече че в България дамите трудно могат да открият марка, към която да бъдат лоялни. Пазарувам от Mellini и Gerry Weber, но най-важното е дрехата да ми хареса и да ми е удобна. Пък и нямам много време, за да търся специални тоалети по магазините.


Ценителка сте на изящните бижута. Имате ли предпочитана марка?

- По-важното е да почувствам бижуто като мое. В някои периоди съм си купувала само злато. Напоследък обаче предпочитам сребро или бяло злато. Но пак казвам, бижуто трябва да ме привлече. Може и да е от стъкло Мурано. Купих си например такова бижу от Венеция. Имам и накити на марките Chopard и Cartier, но за да купя или да нося определено украшение, то трябва да е част от мен и да ме допълва.


А имате ли семейни бижута?

- Бижута не, но имам пендари. В нашия край е прието да се подаряват такива златни монети.


Какво е вашето мото?

- Вярвам в няколко основни неща. Първо - трябва да си максимално открит и искрен с всички. Вярвам, че когато си добронамерен, всяко добро рано или късно ще ти се върне. Второ - приемам, че всяко зло е за добро. Давам си сметка, че всъщност най-трудните моменти в живота ми са били просто изпитание, за да стана по-силна. Не на последно място, дълбоко вярвам, че ако с цялата си душа и сърце вярваш и искаш нещо, ще го постигнеш.


nbsp;

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »