Special Weekly

Ladies First

Артист по призвание и банкер по професия

Визитка:


Мария Илиева е председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк от 2006 година. Тя е сред най-успешните банкови мениджъри у нас, а числата сами говорят за управленските й качества - само година след като поема поста, банката отбелязва внушителен ръст на печалбата от 1.4 млн. на 7.5 млн. лева. За изминалата година финансовият резултат на ръководената от нея институция се удвоява до 14. 5 млн.лв. Завършила е Материално-техническо снабдяване в Университета за национално и световно стопанство, после специализира специалностите Бизнес администрация, Финанси, Маркетинг и Международни счетоводни стандарти в Американския колеж в Ричмънд, Великобритания.


Преди да поеме управлението на кредитната институция и отговорността за над 800 служители, Мария Илиева трупа опит като главен счетоводител, а после и мениджър Частно банкиране и Бизнес развитие в БНП Париба. През 2001 г. вече е член на УС и изпълнителен директор Банкиране на дребно Ейч Ви Би Банк (България), а до 2006-а изпълнява тези длъжности и в Ейч Ви Би Банк Биохим.


Четейки тази професионална биография, човек би останал с впечатлението, че Мария Илиева винаги се е стремяла към кариера в банковата сфера. Това обаче съвсем не е така...


Г-жо Илиева, винаги ли сте искали да се занимавате с банково дело?


- Не. При мен всичко е по случайно стечение на обстоятелствата. Не съм имала амбиции и не съм се стремила да изградя кариера на всяка цена в тази сфера. Винаги съм мечтала да стана певица - дълги години бях в хор Бодра смяна, свирех на цигулка, ходех на солфеж и бях сигурна, че ще се занимавам с изкуство. Точно когато трябваше да се подготвям за кандидатстване в музикалното училище обаче, оперираха гласните ми струни и така се озовах във Френската гимназия в София.


Вярвате ли, че битието ни е предначертано, или смятате, че всеки сам направлява съдбата си?


- Моята съдба в един момент пое в нова посока и често се замислям за причината. Вероятно е трябвало да се случи нещо, което да ме приземи, защото музиката беше погълнала цялото ми време, живеех в свой свят... Впоследствие вниманието ми се ангажира от обикновените, злободневни проблеми и това ме уравновеси. Иначе вярвам, че случките в живота ни се подчиняват на закона за причината и следствието - това, което ни спохожда днес, е вследствие на онова, което сме извършили в миналото. А направеното днес определя бъдещето ни.


А по какъв начин присъства музиката в живота ви днес?


- Много обичам да пея и го правя често, музиката продължава да е важна част от живота ми. Следя всички интересни музикални събития, ходя на опера, на много концерти... Когато съм в чужбина, винаги проверявам какво предлага културният афиш по това време. Харесвам всякаква музика, включително и български фолклор, стига да е хубава, ритмична и добре поднесена.


Как един артист по душа съумява да се адаптира в света на бизнеса?


- Хармонично и мелодично... В началото ми беше малко скучно, особено счетоводството. Затова, след като се върнах от отпуск по майчинство, си казах, че не желая повече да се занимавам с числа, таблици, отчети и преминах в сферата на работата с клиенти, която е по-интересна. При контакта с всякакви хора, който работата ми налага, артистичната натура не ми пречи, дори напротив - прави ме донякъде различна и е предпоставка за различен подход в общуването.


Работата с хора е и път към познание. Нека поговорим за ценните житейски уроци, които сте получили по пътя си досега.


- Научих, че всеки е там, където трябва и заслужава мястото си, че няма само бяло и черно и не бива да се съди прибързано за когото и да било. Абсолютна истина не съществува, всеки има своя, която е обусловена от редица фактори и е важно да вникнем в същината на проблема, преди да отсъдим. В повечето случаи ключ към моя успех са били правилната комуникация и разбирането, а не оценки, базирани на клишета и предразсъдъци. Работата с много и различни хора разширява хоризонтите, прави теб самия многолик, опознаваш се по-добре и преоткриваш самия себе си.


Това означава ли, че отговорният пост, който заемате, ви дава повече, отколкото ви отнема?


- Дал ми е много по отношение на развитието на личността ми, станах по-силна и устойчива. Научих се да бъда по-търпелива, отговорна, дипломатична... Разполагам с по-малко време за лични контакти, но пък имам възможност да пътувам, да се срещам с нови и интересни личности.


Какви са предимствата на жените мениджъри в сравнение с мъжете и кои са техните слабости?


- Жените притежават качества, които не са присъщи на мъжете - търпеливост, изпипване на детайлите, липса на болезнена амбициозност, по-широк спектър на възприятията. Без да се фокусират единствено върху целта, дамите я постигат балансирано и деликатно, запазвайки хармонията с останалите и избягвайки излишното напрежение. От друга страна, за мениджърските професии най-важни са силната психика и устойчивостта на емоционално натоварване, а те са слабост при жените.


Кое е по-важно за вас - самата игра или победата?


- Ако съм направила всичко по силите си и играта е била достатъчно интересна, крайният резултат не е от толкова голямо значение. Човек се учи по пътя си и след време може да попадне в ситуация, когато натрупаният отпреди опит ще го доведе до успешна развръзка.


Имате ли специално отношение към парите?


- Обичам да ги харча. Според мен те следва да бъдат резултат от добре свършена работа, никога не са ми били самоцел.


С какво се измерва успехът?


- С усещането на вътрешно удовлетворение. За да се чувствам добре, трябва да бъда в равновесие със самата себе си и съвестта си.


Умеете ли да балансирате между личния и професионалния си живот?


- Да, но невинаги е било така. В началото на кариерата ми това беше за сметка на личните ми дела, но осъзнах, че не такъв трябва да бъде начинът ми на живот. Имам много други интереси и не смятам, че трябва да отдавам толкова много от времето си на работата. В момента балансирам успешно, макар че ми се иска да имах още поне две седмици годишен отпуск.


Освен бизнес дама и съпруга вие сте и майка, разкажете повече за сина си?


- Симеон е на 12 години, учи във френския лицей Виктор Юго. Много е музикален, иска да стане артист. Отдават му се и чуждите езици (говори френски и английски), спортовете - футбол, водна топка, плуване, ски, фехтовка... През лятото обичаме да караме колело в парка, през зимата често ходим на ледена пързалка и най-вече на ски.


На какво бихте искали да го научите?


- Преди всичко искам да стане добър човек. Да няма прекалено големи очаквания от живота, да не живее с илюзии, за да не се разочарова. Това не значи да не бъде амбициозен.


Кои са удоволствията, на които отделяте време, освен музиката и моментите със семейството?


- От около седем години се занимавам с йога. Отначало посещавах курсовете, за да релаксирам, впоследствие започнах да чета и да се интересувам повече от самата философия, не само от упражненията. Тя промени до голяма степен личното ми разбиране на живота, сега пречупвам възприятията си през тази призма. Приемам, че хората са отговорни за това, което им се случва, че не бива да се взират в миналото и да оправдават несполуките си с външни фактори като семейството, социалната среда или другите хора. Научих, че трябва да извличаме максимална полза от настоящия момент и да приемаме трудностите като възможност за собственото си развитие.


Имате ли и други начини за разтоварване - например шопинг?


nbsp;- Когато съм ядосана, си хапвам шоколад, не се втурвам към магазините, но обичам и да пазарувам. Правя го, когато ми остане време, най-често докато съм в командировка. Нямам страст към определени марки или места за шопинг. Важно е дрехата да ми стои добре, да е удобна и с добро качество. Харесвам брандовете, които предлагат стилни решения за деловите жени като MaxMara и дамската линия на Hugo Boss например. Предпочитам ярките и женствени цветове като червено, розово, лила, както и класическата комбинация черно и бяло. Избягвам бледите тонове, защото съм със светъл тен. Работя в банка и се съобразявам с дрескода, който изключва дълбоките деколтета, тънки презрамки, къси поли с цепки, голи гърбове, шарени десени на цветя и изобилието от дрънкулки. Не харесвам и прекалено строгия стил, трябва да има някакъв детайл по облеклото като акцент. Нося предимно малки, изящни бижута от злато или перли, обикновено обеци в комбинация с пръстен. Често залагам на Chopard, когато избирам накити. Аксесоарите за мен са слънчеви очила, шалове, както и шапките, които придават завършеност на тоалета.


А обувките?


- За обувки и чанти предпочитам като дестинация Милано и Италия като цяло, защото там винаги намирам най-доброто.


Обичате ли да шофирате?


- Да и много ми се отдава, но в момента ползвам служебен автомобил с шофьор. Нямам страст към конкретни автомобилни марки, важно е колата да е стабилна, комфортна, с хубава музика и сак за ски.


Къде обичате да пътувате за удоволствие?


- Европа не ми е толкова интересна, намирам я донякъде... еднообразна. Харесвам новите и необичайни места, където няма много туристи. Много ми беше интересно в Сингапур например, там всичко е различно и впечатляващо - изобилието от орхидеи, огромните дървета, ботаническите градини, улиците, сградите, откритите пазари, екзотичната кухня. Била съм на много вълнуващи места - западните части на Африка и Индия, Малдивите, Азия...


А ако можехте да пътувате назад във времето, бихте ли променили нещо в живота си?


- Да, със сигурност бих искала да стана оперна певица и може би щях да имам повече деца, защото много ги обичам, а само едно не е достатъчно.


Какво ви прави щастлива?


- Понякога малките неща ме правят по-щастлива, отколкото големите. Ако слушам хубава музика, мога да се разплача от вълнение, ако съм на красиво място, мога да почувствам, че нямам нужда от нищо повече.


За какво мечтаете?


- Мечтая да бъда добър пример за детето си. В професионален план се надявам да продължа да се справям все по-добре с работата си, независимо от трудностите. Не знам къде е лимитът на възможностите ми и за мен е провокация да ги изследвам. Искам да съм в добро здраве, да помъдрявам с времето, да не се срамувам от постъпките си и, когато съм на една пределна възраст, да не съжалявам за живота, който съм имала.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »