Кукленски къщи, манекени и митични същества: новата колекция Haute Couture на Dior за есен-зима 2020-2021

След вдигането на карантината модната индустрия също започна плавно да се връща към предишното си работно ежедневие. Въпреки това Федерацията за висша мода (La Fédération de la Haute Couture et de la Mode) забрани временно, за първи път в историята си, модните дефилета и галавечерите, заради продължаващата пандемия от COVID-19. Това, разбира се, не попречи на някои известни брандове да намерят други начини, за да представят новите си творения. Сред тях най-много се откроява гениалната идея на френската марка Dior, чието неотдавнашно дигитално модно ревю със сигурност ще бъде помнено дълго. Ето за какво става въпрос:

 

Предстоящата колекция бе представена под формата на около 15-минутен късометражен филм, озаглавен „Le Mythe Dior“ (Митът Диор), дело на талантливия италианец Матео Гароне, режисирал „Пинокио“ (2019) и „Гомора“ (2008). Композитор на музиката е маестро Паоло Буонвино.

Кадър от „Le Mythe Dior“.

Видеото започва с една от шивачниците на прочутия лейбъл, където около 20-ина жени се трудят върху различни тоалети за кукленски манекени. На следващия кадър виждаме двама мъже в униформа, които пренасят на носилка предмет, приличащ на кръстоска между кукленска къща и сандък.

Жената охлюв.

Те сякаш са тръгнали на мисия из удивително красива гора. Впоследствие разбираме, че тя е омагьосана, защото е обитавана от различни приказни същества: речни нимфи, дриади, русалки, сатири, каменни статуи, Нарцис от древногръцката митология и загадъчно митично създание – от кръста нагоре е човек, а от кръста надолу – с черупка на охлюв. След като привличат вниманието на всички приказни същества, мъжете-носачи спират, отварят сандъка, в който са разкошните и ефирни рокли, дело на работливите жени.

Една от дриадите, разговаряща с Матео Гароне.

След като всеки от магическите персонажи си е избрал модел, в следващия кадър сме свидетели как шивачките изработват вече уголемените версии на въпросните дрехи. На финала виждаме, че всеки от горските обитатели е щастлив, носейки новата си дреха. Край на филма.

Роклите „Dora“ и „Marthe“.

Оттук можете да видите „Le Mythe Dior“ – https://www.youtube.com/watch?v=yxBFwqRbI8c , а пълната колекция – https://www.dior.com/en_int/womens-fashion/haute-couture-shows/fall-winter-2020-2021-haute-couture-collection .

Роклите „Meraud“ и „Hedda“

Всяка от роклите се откроява със собствен стил и изящество, но подготовката на цялата колекция отнема около 180 работни часа. Ръководител на проекта е Мария Грация Кюри, италиански моден дизайнер и сегашен творчески директор на бранда. Ако името ви звучи познато, това е защото тя е „виновна“ и за лимитираната серия сервиз Check’N’Dior, за която списание “Banker Special” вече писа – http://www.special.bg/dior-s-nova-limitirana-seriya-serviz-checkvnvdior/ .

От ляво надясно: Матео Гароне, Мария Грация Кюри, Паоло Буонвино.

Самата дама се е доверила на опита и таланта на своите сънародници – Матео Гароне и Паоло Буонвино – за създаването на лентата-шедьовър. Но не е тайна, че за целия екип това е ново изпитание, което започна още с началото на локдауна. Макар че презентацията на Dior се счита за пионер в света на модата, тя фактически отдава почит и е вдъхновена от друг подобен замисъл от втората половина на 40-те години на ХХ век.

Théâtre de la Mode.

Краят на Втората световна война бележи началото на нови и иновативни идеи, а в света на модата се ражда прочутият Théâtre de la mode (Театър на модата). Проектът е идея на редица френски моделиери и дизайнери, търсещи начин да съберат финансови средства за пострадалите от войната, както и да промотират предстоящите си модни колекции. Така се създава „пътуващата театрална трупа“, състояща се от различни кукли, облечени с миниатюрни варианти на реалните дрехи.

Следват изложения във Франция, Великобритания и Съединените американски щати, а благодарение на изобретателността на творците, се спестяват много пари, които със сигурност щяха да отидат за наемането на живи модели. Днес Théâtre de la mode се намира в Художествения музей на Мерихил, щата Вашингтон.