Кралят на марихуаната

Брендън Кенеди знаел от самото началото, че залогът му на бизнеса с марихуана ще се отплати след години, а може и изобщо да не се окаже печеливш. „Това беше или самоубийство за кариерата или най-умното решение, което някога сме вземали в живота си – нещо, което няма да узнаем през следващите три до пет години“, споделил

Кенеди за агенция „Блумбърг“ през 2012-а. Шест години по-късно, през юли 2018-а, неговата Tilray стана първата компания в сферата на проучванията, култивирането, обработката и разпространението на канабис, която регистрира акциите си на щатска борса (бел. ред. – NASDAQ). Книжата приключват 2018-а с 315% ръст на пазарната им оценка. А 47-годишният Кенеди се класира втори сред най-високоплатените мениджъри на компании, търгувани на щатски борси за 2018-а, според индекса на възнагражденията на „Блумбърг“. Със своя пакет, съставен от твърда заплата, премии и стимули под формата на акции и опции в размер на 256 млн. щ. долара, той отстъпва единствено на определените за шефа на Tesla – Илон Мъск, 513.3 млн. долара.

Резултат с изображение за Tilray Brendan kennedy Брендън Кенеди

Трети в класацията по заплащане е Боб Айгър – председател на борда и главен изпълнителен директор на Walt Disney –  с общо 146.6 млн. щ. долара. Следват го главният изпълнителен директор на Apple – Тимъти (Тим) Кук – с общо възнаграждение за 2018-а от 141.7 млн. долара, и Никеш Арора – бившият главен изпълнителен директор на SoftBank Group, който през миналата година пое ръководството на компанията от Пало Алто Networks – 130.7 млн. долара.

За разлика от другите четирима от челната петица, Кенеди никога не е бил сред най-високо пратените мениджъри в света. Успехът на Tilray го изстреля в елитния клуб на предприемачите, чиито „хазартни“ облози им осигуриха пакети от възнаграждения с рядко срещан дори в утвърдените корпоративни имена размер. Подобни прецеденти в миналото са шефът на Snap – Евън Шпигел, който е коронясан за цар на заплащането за 2017-а с пакет от половин милион долара, и Ник Удмън – главен изпълнителен директор на GoPro, оглавил класацията за 2014-а с 284.5 млн. долара. И Шпигел и Удмън, подобно на Кенеди, са получили щедрите си възнаграждения благодарение на успешните първоначални публични оферти на фирмите им.

Четири представителки на нежния пол попадат сред първите сто най-високо платени мениджъри на компании, чиито акции са включени в щатски борсови индекси.

Резултат с изображение за safra catz Сафра Кац

С най-предна позиция – на 34-о място за 2018-а – е Сафра Кац – един от двамата главни изпълнителни директори на Oracle Corp. Нейното възнаграждение, съставено от твърда заплата за 950 хил. щ. долара, премии и опции, е на обща стойност 40.5 млн. щ. долара. Следват Анджела Арендс – бивш старши вицепрезидент в Apple, която заема 47-о място с 34 млн. щ. долара; Катрин Адамс – старши вицепрезидент на Apple – 56-а с 31 млн. долара; и Лора Албер – главен изпълнителен директор и президент на Williams-Sonoma – с 29.3 млн. долара.

Важно е да се знае, че индексът на агенция „Блумбърг“ следи възнагражденията на стоте най-високоплатени главни изпълнителни директори на компании, които внасят подробни декларации за определените им суми в щатските контролни органи. Цитираните числа в индекса са сбор от фиксираните им годишни заплати, премиите и различните видове допълнителни стимули под формата на акции с ограничения за продажбата им, опции и специални компенсации. „Лъвската“ част от пакета от възнаграждения по правило е под формата на книжа, чиято парична равностойност ще бъде получена в бъдеще или ако са спазени определени условия, обвързани с целеви финансови показатели на фирмата. Ако те не бъдат постигнати, възнаграждението може да се смали чувствително и обратно – ако бъдат надхвърлени, заплащането ще е по-високо от първоначалните оценки.

Резултат с изображение за Elon Musk Илон Мъск

Типичен пример в случая е Мъск, чийто „космически“ пакет от малко над половин милион долара е съставен от опции по фирмените акции, обвързани с финансовите постижения на Tesla. Ценните книжа трябва да му осигуряват приход в рамките на едно десетилетие. Но ако фирмените цели са достигнати предсрочно и опциите са осребрени, той получава нови книжа. Нещо повече, Мъск никога не е приемал минималната заплата, която компанията е задължена да му плаща според законодателството на щат Калифорния.