Коприната – царицата на платовете

От векове насам дрехите са не просто средство да покрием и предпазим телата си, но и символ на благосъстояние, социален статус, дори на власт. И докато днес обръщаме внимание предимно на логото на бранда, кройката и модните тенденции, в миналото стойността на дрехата се е съизмервала с тази на плата, от който е изработена.

Макар модерната модна индустрия все по-често прибягва до синтетични материи, поддаващи се на ефектна кройка и с ниска себестойност, има платове, които са непреходни и високо ценени. От хиляди години коприната е призната за една от най-ценните материи, а стойността й била разменяна в злато.

Всичко започнало преди 4000 години в Китай, когато копринените нишки от пашкула на черничените буби започнали да се използват за изработка на платове. Коприната е протеиново влакно и един от малкото напълно естествени материали, които се характеризират се с изключително висока издържливост. Нишките, от които е изграден пашкула, може да достигнат дължина от няколко десетки метра. За да се размотаят и да подготвят за тъкане на плат, пашкулите се сваряват в гореща вода. Коприненото влакно е изключително здраво, лесно за обработка и има дълъг живот. Мекото сияние на плата се дължи на формата на нишката – триъгълна призма, която отразява светлината под различен ъгъл. За производството само на 1 кг коприна са необходими над 300 черничени буби, които се хранят със сто кг черничени листа.

В родината на коприната – Китай, платът бил предназначен за знатните съсловия. Развъждането на бубите се пазело в тайна, а изнасянето им извън пределите на империята се наказвало със смърт. Все пак се намерили двама души, които по заповед на византийския император Юстиниан, успели да откраднат от Китай ларви на буби и семена на черници. Така преди около 550 г. в Константинопол започва производството на безценната коприна в Европа.

Въпреки китайската коприна остава ненадмината както по качество, така и по количество. И днес повече от 50% от световното производство е съсредоточено в източноазиатската държава, следвана от Индия. В древността коприната била основна стока за износ на Поднебесната империя. Керваните с камили, натоварени с топове плат стигали чак до Средиземноморието, за което били щедро възнаграждавани със злато. Маршрутът им и до днес е познат като Път на коприната, признат през 2014 г. от UNESCO за световно културно наследство.

Днес няколко държави в света осигуряват производството на коприна за нуждите на текстилната промишленост. Устойчивостта, естествената мекота и красота на коприната, приятното усещане за тялото и в топло, и в студено време я превръщат в ценен плат за облекла, аксесоари и спално бельо. Водещите модни брандове залагат на коприна при изработка на луксозни модели, а прилагателното „копринен“ се е превърнало в синоним на висококачествен и комфортен.

Достойна само за императори в миналото, днес коприната е все така царствена и ценена, било под формата на елегантна риза, ефирна рокля, красива вратовръзка или шал.