Китайските курабийки с късметчета: история, митове и факти

Те са сред най-популярните вкусотийки, за които се сещаме, когато стане дума за китайската кухня. Мнозина чакат с нетърпение да видят какво бъдеще им вещае късметчето, намиращо се в бисквитката. Въпреки това рядко се замисляме за истинския им произход или какво ги е направило толкова известни.

 

1. Базирани са върху японска рецепта

На връх Нова година в няколко региона на Япония се продават специални сладки, наречени цуджиура, които носят късмет. Някои смятат, че именно те са предшествениците на китайските сладки, но японските курабийки са по-големи, овкусени са с традиционната подправка мисо, а късметчетата, разположени във вътрешността на сладките, се пекат заедно с тях.

Японските цуджиура.

2. Модерният им произход все още си остава мистерия

Докато някои хора си остават привърженици на японската теория, други не са съвсем наясно откъде са дошли курабийските с късмети. Въпреки че първите сведения за тях датират от 1890-а в Сан Франциско, Америка, където се появяват по време на японско градинско чаено парти.

3. Търси се изобретателят им

Самозванците са многобройни, но двама от тях се открояват повече. Това са Дейвид Юнг, основателият на Hong Kong Noodle Company в Лос Анджелис, и Сеийчи Кото, ресторантьор от Лос Анджелис.  Докато Дейвид Юнг твърди, че ги измайсторил през 1918 –а, Сеийчи Кото обяснява, че идеята за късметчетата дошла от японската традиция и така започнал да ги продава в ресторантите си. Но който и да е истинският им изобретател, засега е ясно едно  – курабийките се появяват за първи път в Калифорния и са от азиатски произход.

4. Няма да ги откриете в Китай

Колкото и да  не е за вярване, печивата липсват на китайския пазар чак до 1989-а, когато се появяват под името „оригинални американски курабийки с късмети“. През 1992 г. компания се опитва да ги продава в страната, но безуспешно. Причините – нисък интерес, слаби продажби и курабийките били смятани за „прекалено американски“.  Затова днес трудно се намират в Китай.

5. Годишно се пекат огромни количества курабийки

Специална машина, наречена Kitamura FCM-8006W, произвежда по 8000 курабийки  на час: меси тестото, оформя го, слага късметчетата, завива бисквитите и ги пече. Благодарение на индустриализацията годишно се произвеждат по 3 млрд. бройки.

Машината Kitamura FCM-8006W.

6. До Втората световна война се наричат „чаени сладки с късмети“

Тук отново се намесва предполагаемият им японски произход. Става дума за японския десерт уагаши, който често се сервира с чая.

Уагаши.

7. Тайната им съставка е…

Това, което придава специфичния им вкус, е комбинацията от ванилова есенция и сусамово масло.

8. Началото им е кръгло

Отначалото тестото се изрязва с кръгла формичка, както обикновените кръгли бисквитки, а след това се оформя около късметчето. След изпичане се сгъва на две и се оставя да изстине.

9. Най-големият производител е в Бруклин

Има голяма вероятност, кутията с курабийки, която ще си купите, да е доставена от Бруклин, Ню Йорк. Там е разположена компанията Wonton Food Inc, произвеждаща близо 5 млн. бройки дневно.

10. Късметите ги пише нает писател

Вицепрезидентът на Wonton Food, Доналд Лау, е отговорен за написаването на повечето късмети. Но през 1995 г. преживява така наречената „писателска криза“ и обявява, че не може да продължи с „творческото писане“. На свой ред компанията предприема незабавни мерки и назначава официален писател на късмети.

11. Собствена база данни и ограничен брой

Бруклинската компания, Wonton Food, има под ръка около 15 хил. готови късмети. Друг голям производител, Yang’s Fortunes в Сан Франциско – само 5000 бройки. Но с най-малко гадаещи листчета разполага японската пекарна Hogyokudo, която продължава да използва 23 късметчета в продължение на десетилетия.

12. Всяка бисквитка съдържа 107 калории

По принцип всяка бисквита съдържа под 1 г. мазнини, 1 мг. холестерол, 24 г. въглехидрати и 13 г. захар. Впрочем, ако попаднете на бисквитка с повече калории, например 150, тя напълно ще задоволи желанието ви да похапнете друг десерт след вечеря.