Камък по-ценен от диаманта

В близко бъдеще цената на този камък обещава да излети до небесата. Още сега той е сред петте най-желани и най-продавани минерали в света. Макар и много млад като откритие, ценният камък вече успя да участва в един от най-касовите филми на ХХ век и да се превърне във визитна картичка на една от най-старите и известни бижутерски марки света.

 

Полускъпоценният камък, който се открива хиляди пъти по-трудно в природата от диаманта, се нарича танзанит.
Съдбата му напомня историята за Пепеляшка. Роден в далечна африканска република, той дълго време не предизвиква интерес сред ценителите на красотата. Открит е случайно от овчари от племето масаи в подножието на планината Килиманджаро. Когато парче с тегло от десет хиляди карата попаднало в ръцете на геолози, доставящи рубини за Европа, те решили, че става дума за обикновено стъкло. По-късно се оказало, че синьо-лилавата находка е изцяло нов полускъпоценен камък.

Това откритие едва ли щеше да получи широка гласност, ако не беше съдбоносната му среща с известния нюйоркски бижутер Тифани. Добре обмисленият PR и маркетингът помагат на танзанита да спечели сърцата на заклетите почитателки на модата през ХХ век. Той става задължителен гост на всички червени килими и не слиза от кориците на лъскавите списания, затъмнявайки с красотата си дори диамантите. Изумителният син танзанит печели окончателно любовта на нежния пол, след като участва в прочутата лента „Титаник“ с Леонард Ди Каприо. Камъкът изигра ролята на диамант в една от най-разтърсващите любовни истории в киното. Той се появи на врата на главната героиня като висулка във формата сърце. Строгият режисьорски кастинг за неговото място не успя да премине нито синият диамант, нито дори синият сапфир. Танзанитът се оказа с най-подходящият цвят и блясък за ролята.

Отначало камъкът, както подобава на всяка суперзвезда, трябвало да има звучен псевдоним. Причината е, че танзанитът е просто разновидност на невзрачния кафеникав камък цоизит. Подобно название би могло да се свърже от купувачите с думата „suicide“ (самоубийство – англ.), което едва ли би увеличило продажбите. Така че камъкът получил името си в чест на своето родно място – Танзания. В края на 90-те години на ХХ в. той се превръща в най-продаваният скъпоценен камък в света. През XXI в. танзанитът продължава да заема лидерска позиция, отстъпвайки съвсем малко на сапфира.

Сред масаите и до ден днешен съществува обичай синият камък да се подарява на жените след като родят дете. Смята се, че той им носи здраве, семейно щастие и благополучие.

Тъй като танзанитът може да бъде открит само в една точка на планетата, в район дълъг едва четири километра, камъкът се счита за много рядък. На практика вероятността за намирането на  минерала другаде е сведена до нула. Интересът към танзанита се подгрява и от факта, че запасите от него ще стигнат само за следващите десет години.

Освен всичко друго работата с танзанита изисква майсторски умения. Едно неточно движение или неправилно изчислен удар са достатъчи, за да разбият минерала на хиляди хиляди фрагменти. Най-ценни са образците, които имат сини нюанси. Безцветните танзаните могат се превърнат в сини чрез термична обработка, но такива камъни струват много по-малко.

Тъй като изкуствени танзаните все още не са създадени, недобросъвестните продавачи често предлагат синтетични сапфири, а понякога дори и цветно стъкло, вместо ценните африкански камъни. Но природата се е погрижила предварително за уникалността на минерала. Ако го погледнете от различни страни, цветът му трябва да се променя от тъмно лилаво до ярко синьо. Към това правило трябва да се придържат и купувачите, преди да се изръсят със солидна сума.

Днес придобиването на танзанит се счита за много разумна и навременна инвестиция в бъдещето. Бижута с редките минерали вече се предават по наследство и се превръщат в семейни реликви.