Как ще се отрази коронавирусът на картините?

Как ще се отрази коронавирусът на картините? Този въпрос особено вълнува Франческа Касадио – изпълнителен директор на Художествения институт по реставрация в Чикаго.

 

 

След като масово по света започна разхлабване на противоепидемичните мерки, се заговори за дългосрочния ефект от коронавируса.

Музейните директори, зарадвани от отварянето на културните си институции, започнаха да определят кои са най-добрите начини за дезинфекция на пространствата, вслушвайки се в съветите на реставраторите. Те определят кои са най-безопасните методи, за да се запазят шедьоврите, както от коронавируса, така и от дезинфекциращите химикали.

Франческа Касадио.

Според един от най-големите експерти в реставрацията – Франческа Касадио – трябва да се подхожда с изключително внимание – все пак няма доказателства как дори и най-щадящите дезинфектанти ще си взаимодействат с боите на картините.

Касадио и нейните „пациенти”

„И аз си имам пациенти – картините, за чието състояние постоянно полагам грижи. През март, в деня, в който обявиха въвеждането на извънредното положение, бях в Художествения институт в Чикаго, стоях насред картините и се питах – може ли коронавирусът да разяде шедьоврите? А другият въпрос, който ме вълнуваше, бе как ще запазим картините от дезинфектантите. Прегледах списъка с препоръчани продукти за дезинфекция, разпространен от Агенцията за опазване на околната среда и потърсих препарат, щадящ за картините.

Честно казано, сякаш търсех игла в купа сено. Най-често съставките на дезинфектантите са избелващи и окисляващи продукти, които трайно повреждат картините. Дезинфектантите на спиртна основа могат да се използват за почистване на ключове на лампи, дръжки на врати, седалки на столове – но в никакъв случай – за произведения на изкуството. След като зачеркнах от списъка над  80 артикула, видях продукт на базата на тимола и въздъхнах с облекчение.

Тимолът се съдържа в много почистващи продукти, рекламирани като екологични. Той е етерично масло, извлечено от средиземноморска билка, „роднина” на мащерката, която има мощно антибактериално и антивирусно действие. След като проучих химическата формула на тимола, се обнадеждих, че ако няколко капчици от него случайно попаднат върху някоя картина, тя няма да бъде изложена на риск от излющване, напукване и други неблагоприятни последици.

След това се замислих: Какво ли ще си помислят реставраторите един ден, след стотина години, когато открият тимол, като „пръстов отпечатък” от ерата на коронавируса, върху някое от световните произведения на изкуството?

Арчибалд Мотли, Кабаре.

Сетих се за една картина на Арчибалд Мотли (1943 г.), на която виждаме препълнено кабаре в южната част на Чикаго. Замислих се как сцената, овековечена от Мотли, едва ли в скоро време ще се види отново в реалния живот. И въздъхнах – колко важно е сега благодарение на тимола да се запазят ярките й цветове. Но след това изведнъж ме обхвана съмнение…

Винсент ван Гог, Спалнята.

Особената връзка между изкуството и болестта

Между изкуството и болестта има особена връзка. Веднага се сещам за „Спалнята” (1889) на Винсент ван Гог – вдъхновена от самоизолацията, в която се намира художникът, възстановяващ се от нервно изтощение в заведение за хора с психични заболявания в Арл. Но връзката между болестта и произведението на изкуството не свършва дотук. През 2016 г. участвах с екип реставратори в решаването на сложна задача – спасяването на „Спалнята”. Върху горния слой на картината се бяха образували пустули, заради които цветовете на картината не само избеляваха, но и се олющваха. През електронен микроскоп вижда как всеки ден върху „Спалнята” протичат хиляди химически реакции, които водят до микроскопични загуби на боя, „предвещавани” от образувалите се пустули.

Вирусът, засегнал Спалнята.

„Спалнята” бе станала „гостоприемен домакин” на непознат за нас вирус -с формата на  глухарче, много приличащ на прочутия днес коронавирус. С колегите се заехме с неговото обезвреждане, тъй като дори и да нямаше смъртоносни последици, разпространението му застрашаваше да обезобрази прочутото произведение на Ван Гог.

Франческа Касадио (пред компютъра) в процеса на проучването.

Щастливата развръзка и новите въпроси

Благодарение на навременните действия на реставраторите „Спалнята” на Ван Гог ще продължи да очарова и вдъхновява бъдещите поколения. И никой от тях няма да разбере какви сериозни изпитания е преживяла картината. Въпросът е дали днес, при използването на тимола, няма да протече някоя неочаквана реакция, която един ден, след сто години, да изненада реставраторите и те да запишат в дебелите си книги, как изкуството е било променено от коронавируса и мерките с цел неговото ликвидиране.