Как по време на пандемията цирк „Идеал” се оказа на идеалното място

След първото разхлабване на строгите противоепидемични мерки във Франция, за цирковете не се вижда скоро да паднат ограниченията. Големи или малки, традиционни или съвременни, със или без животни, всички те сгънаха шапитата си в очакване на деня, когато ще имат право да подновят пътуванията и гастролите си.

 

В селището Ньови-ан-Сулиа (Neuvy-en-Sullias) в департамента Лоаре, един малък семеен цирк също не го отмина тежката часа. И заради затварянето на селищата и той остана в селцето, където в средата на март изнесе последно – засега –представление. Той имаше късмет, че в селището с 1400 жители се създаде уникална солидарна верига в помощ на хората и на животните.

Циркът носи името „Идеал“ и е собственост на семейство Гужон: майката Тоня – организаторът, който се занимава с всички досадни подробности, и бащата Тарзан – дресьор на диви животни. Те ръководят трупа от еквилибристи, клоуни и други циркови артисти, съставена само от техните деца, снахи и внуци, общо 13 души. На 13 и 14 март циркът изнесе две представления. На следващия ден президентът Макрон обяви затварянето на градовете и кметът на Ньови-ан-Сулиа трябваше да им съобщи новината.

Тарзан с кмета на Ньови-ан-Сулиа.

Циркаджиите му обясниха, че не знаят къде да отидат, понеже от съседното село Тижи, където е планирано да гастролират, са им заявили, че не могат да ги приемат поради противоепидемичните мерки. Тогава кметът им предложил да останат. „Това е един малък цирк, който идва в селото на всеки две години и не създава никакви проблеми. Нямам основание да ги изоставя “ – пояснява той.

 

Ньови-ан-Сулиа.

Но решението на проблема не е само в това да се разреши на „Идеал” да остане в селото. След прекратяването на турнето приходите на семейството секват и идват трудностите около прехранването – не само на трупата, но и на животните – четири лъва, три двугърби и една едногърба камила, три лами, три коня, едно пони, четири кози и едно ватуси (африкански говедо с големи извити рога).

Тревопасните животни са откарани на бившото футболно игрище на селото – да си пасат на воля. Вода и ток са прокарани в камионите на цирка. Общинският център за социална помощ им осигурява всяка сутрин по осем хляба в течение на два месеца. В социалните мрежи се отправя апел за помощи в натура. И хората започват да носят щайги и торби с продукти. Птицевъд дава пет петела, ловец носи глиган, два супермаркета в района им дават храни, чийто срок на годност скоро изтича; един общински съветник носи кашон с консерви, друг производител им осигурява тон червено цвекло – за камилите; месар дарява 40 кг карантия за лъвовете, общинският стол разчиства хладилниците си; една жена на всеки два дена им кара пълен багажник с храна, иззета от неизрядни търговци.

Ватуси.

Първоначално фамилия Гужон е много учудена, понеже по начало малките циркове с диви животни не са гледани с добро око, независимо че собствениците им – особено по време на изолация – се стараят да изхранят животните, дори те самите да няма какво да ядат. А и в Ньови-ан-Сулиа след пристигането им е имало проблем. Хора от кметството – противници на експлоатацията на диви животни в цирковете, не искали да ги допуснат. Но по време на извънредната ситуация кметът вижда как дори един от дотогавашните противници на цирка носи хранителни продукти на трупата.

Разбира се, животът не спира – с очаквани и неочаквани събития – дори по време на изолация. Една камила бяга от стадиона и тръгва да се разхожда из селото… Едно от децата изкарва шофьорска книжка… Жената на клоуна ражда момченце…Лъвицата Корали също се готви да ражда…

Семейният цирк не знае кога ще напусне Ньови-ан-Сулиа. Обаче знае със сигурност, че няма да тръгне, преди да даде едно безплатно представление – естествено на открито – на жителите му, за да благодари на всички. След като кметството, естествено, разреши.