Как богатите вредят на екологията

За 25 години изследвания (от 1990-а до 2015-а) Oxfam и Стокхолмския институт за околната среда са установили, че на 1% от най-богатите хора се падат 15 на сто от въглеродните емисии в атмосферата. Делът на най-бедната половина (50%) от населението на земята е 7 процента.

 

Въздушният транспорт замърсява най-много планетата. Почти половината от всички емисии, за които са отговорни богатите хора, се падат на пътуванията със самолет. Следващият най-голям фактор са сухопътните пътувания, а след тях – жилищата.

Колкото по-богат е човек, толкова повече пътува, по правило – с личен транспорт. Докато състоятелните хора пътешестват със собствени автомобили и се качват на самолет, за да отидат на почивка в чужбина, още по-богатите купуват мега замърсители – частни самолети и суперяхти (които горят средно по 500 литра гориво на час). При това бедните пътуват основно с обществен транспорт или се придвижват пеша.

За да не се влошава ситуацията Oxfam призовава да бъдат облагани с данъци луксозните предметите, които замърсяват планетата. „Правителствата са длъжни да ограничават замърсяването на атмосферата от богатите хора с помощта на налози и забрани върху „разкошния” въглерод, който изхвърлят джиповете и частните самолети”, – казва Тим Гор, шеф на отдела за климатична политика на Oxfam и автор на отчета.

Но не само въглеродните емисии стават все по-неравномерни. В отделен доклад на университета в Лийдс, посветен на използването на енергията, се казва, че 10% от най-богатите хора в света потребяват 20 пъти повече енергия, отколкото 10 на сто от най-бедните.

„Десет процента от богатите купуват 56 на сто от автомобилното гориво, 70% от автомобилите, 76 процента от туристическите пакети”, се казва в изследването, публикувано през март 2020-а. Отбелязва се още, че много други области на потреблението на енергия дори не могат да бъдат сравнени „защото бедните потребяват твърде малко”.

Изследванията показват, че когато човек става по-богат, дори разходите за основни нужди се увеличават. „Потреблението на всеки продукт, който наблюдаваме, нараства с доходите, така че богатите консумират повече топлина и електричество, според увеличаването на състоянието им”, се казва в статия, публикувана в Nature Energy.
Яник Осуалд, един от авторите на материала казва, че данъците трябва да бъдат по-целенасочени. „Трябва да вземете предвид, че огромен брой бедни хора по света все още не могат да ползват енергия, те все още нямат всичко необходимо, за да живеят нормален живот. Така че този проблем не може да бъде решен просто чрез отказ от производството на допълнителна енергия “, каза Яник.

Вместо това данъците трябва да препятстват прекомерното потребление на енергия за транспорт, както и да ограничат броя на луксозните стоки като скъпи бижута и електроника, казва Осуалд.

Високите технологии също не са решение. Много състоятелни хора защитават начина си на живот с известната теза, че технологиите подобряват енергийната ефективност. Автомобилите на Tesla са вече предпочитан вариант за съзнателните милионери, интелигентните домове изискват по-малко отопление и дори суперяхтите преминават на водород.
Проучване на университета в Лийдс обаче показва, че този аргумент не се потвърждава.  Използвайки прогнози за икономическия растеж на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, авторите стигат до извода, че „дори с подобрения на енергийната ефективност, общата екологична криза ще се удвои до 2050 година”.