Къде живеят най-отзивчивите мъже

Момичетатата с висше образование не се занимават със секс туризъм. Но когато се изморят от сериозните мъже отиват на море и там, понякога, си почиват в обятията на обикновени и весели млади хора.

Гърция

Националният спорт в Елада е ритуалът „камаки“, който е насочен главно към чужденките, въпреки че някоя неопитна гъркиня също може да се окаже негова жертва. Същността на камаки е много проста – да вкараш жената в леглото си с всички възможни и невероятни средства, да получиш своето и да избягаш. В този двубой всички средства са добри – най-безпардонната лъжа, най-шумните клетви, най-големите жестове, са добре дошли. Мъжът, кото се занимава с камаки е неотразим – дамите може да очакват букети от рози, стихове и песни, възхитени погледи, изненади, обеди, страстни признания… Дори фалшиви автомобилни катастрофи. Срещата на деловата секс туристка с камаки професионалист е истинска трагедия. Това е разрушен въздушен замък, погубена идея, стъпкан кълн и така нататък. Двамата, разбира се ще правят секс, например половин час след запознанството си, но нима става дума за спорт?

В Гърция има смисъл да ходят момичета, които харесват дългото изтощително ухажване. Които две седмици ще разтакават своя Спиридонос, вдохновявайки го за нови и нови серенади, клетви и кошнички с праскови, и ако го допуснат до тялото си, това ще е в последните минути преди да отлети самолета им, просто, за да сложат точка. Впрочем на камаки местата не се отделя на много време на самия секс, напротив, колкото по-бързо щастливият любовник напусне мястото на триумфа си, толкова по-печен изглежда в очите на другите.

Италия

Покана за запознанство в Италия е предложението да заведат „белла рагаца“ в едно прекрасно заведение на чаша кафе. С повече късмет туристката ще го чува веднъж на всеки пет минути, особено ако се намира в южната част на Италия, в северната все още работят понякога. Местните мъже ухажват красиво, весело, но не дотам насериозно. Ако дамата приеме молбите на синьора и го направи най-щастливият сред смъртните, трябва да се подготви за някои промени в отношенията. Не, това не е Гръция, където бягат от „победената“ жена. Обратно, новата приятелка ще бъде разхождана и глезена с удвоена енергия. Но трябва да се знае, че в Италия съществува своеобразна война между половете – италианците и италианките се намират в полушеговито противостоене: мъжете са приятели, обядват и общуват с мъже, жените – с жени, и се срещат с „противниците“ само с романтична цел. По тази причина местният вариант на ухажване има отчетлив детскоградински оттенък. Жената ще чуе, че е дебела, че има глупаво лице, че се облича като клошарка, а ако има опашка, може дори да й дръпнат косата. Но тя трябва да е сигурна, че колкото повече такива „комплименти“ получава, толкова по-влюбен в нея е източникът им.

Друг характерен момент е опеката. Италианците са истински контролиращи чудовища и ще се опитат да превърнат поверената им дама в истинско съвършенство, дори ако трябва да се пролее кръв. Италианецът смята за свой дълг да осигури на жената дневен график, диета, списък с книги за четене, гардероб и лекарства. А на плажа с викове „вафанкуло“ и „порка мадона!“ ще изисква от приятелката си да сложи на грозната си, тъпа глава шапката, защото обедното слънце ще изпече и последните остатъци от мозъка й.

Тунис

Основният местен сексуален туристически въпрос е – кой на кого трябва да плати. Това е благодарение най-вече на германките, които от десетки години развиват мъжката проституция, предпочитайки да не си губят времето напразно и избирайки схемата „стока-пари-стока“. Идеята за красавици, възнаграждаващи любовниците си с кесии със злато, изобщо не е чужда на традиционната мюсюлманска философия. Но за арабите,  все пак е некомфортно да търгуват с тялото си, което прави процеса на ценообразуване твърде забавен. Започвайки със „за сто долара ще те направя щастлива, о моя пери“, тунизиецът ще започне да сваля цената до пълна безплатност, а след това, в пристъп на отчаяние, може да порови в джоба си, да извади мазна банкнота от 10 евро и плахо да я предложи. Най-светлокожи сред африканците и прекарали векове под френско влияние, тунизийците често изглеждат съвършени европейци. Кестенявата коса се среща не по-рядко от черната и много от местните жреци на любовта са изключително красиви.