Италианският Робинзон Крузо е открил плюсовете на самотата

Оказвайки се в принудителна самоизолация, често сме склонни за се оплакваме от съдбата си. Но дори в такава ситуация човек може да намери плюсове. Осемдесет и една годишният Мауро Моранди, който вече 30 години живее самотно на остров в Средиземно море, се е научил да гледа позитивно на своето отшелничество.

 

Мауро пристига на остров Будели, който се намира близо до Сардиния, през 1989-а. Бившият учител и негови приятели възнамерявали да поемат по море от Италия към Полинезия и да търсят необитаем остров, където да започнат нов живот. Но попадналият на пътя им остров Будели толкова допаднал на Мауро с кристално чистата си вода, розовия пясък и впечатляващите залези, че той решил да се установи на него завинаги. За негов късмет точно тогава се освобождавало място за пазач.

Новият Робинзон Крузо живее в каменна къщичка и сутрин разговаря с птиците – единствените му събеседници на острова. Той се развлича като проучва околностите, плува и наблюдава животните насаме с природата. Не изпитва голям интерес към малобройните туристи, макар че в задълженията му влиза да наглежда острова в тяхно отсъствие.

„Винаги съм бил непоносимо дете. Мисля че за пръв път избягах от дома си когато бях на девет, – обяснява склонността се към отшелничеството 81-годишният Моранди в интервю за CNN.

През 1968-а участвал в протести срещу властите, но бързо разбрал, че политиката и въоръжените въстания не са неговото призвание. Оставайки сам на острова, отначало не искал да споделя красотата с останалите, не говорел с туристите, но с годините поомекнал. Сега Моранди казва, че се чувства егоист, наслаждавайки на природата в самота, и вижда мисията си в това, да показва на туристите красотата на острова. През лятото, когато сезонът е в разгара си, италианецът организира екскурзии из Будели и общува с пристигащите чужденци.

През 2016-а островът получи статут на държавен национален парк, което означава, че ще се наложи Моранди да го напусне, защото служебните му задължения приключват. До пристигането на новия директор той  остава на Будели, наслаждавайки се на достъпа до Wi-Fi, който му позволява да споделя снимки с местните красотите в социалните мрежи.  Сега отшелникът има ново увлечение. Той прекарва по-голямата част от деня си обработвайки фотографиите, а през останалото време отговаря на съобщения и коментари от виртуалните си приятели във Facebook, които вече са над 5 хиляди. Петицията, с настояване Мауро да не бъде изселван от острова, вече е събрала над 18 хил. подписа.

„Много съм доволен, че мога да присъствам в интренет, защото по този начин помагам на хората да оценят красотата и да събудя уважението им към защитата на природата”, казва италианецът.

Сега туристите идват не само заради красотата на острова, но и за да общуват с „безумеца, който живее самотно далеч от цивилизацията”.

През зимата Моранди остава съвсем сам – чете книги, поддържа по телефона връзка с роднините си, които живеят в северната част на Италия – в Модена. По думите му, никога не тъгува и не скучае. Виждайки новините за това как коронавирусът поразява Италия, а след това и целия свят, той разбира, че бидейки в изолация се намира на най-сигурното място на земята. За него, на практика, нищо не се е променило, освен че му доставят храната от континента по-бавно, пък и туристите са престанали да го навестяват острова.

„Всяка зима прекарвам заключен в дома си, с месеци почти не излизам на улицата и не мога да се разхождам из острова, но с удоволствие убивам времето си на дивана. Така че защо, по дяволите, хората да не могат да си останат вкъщи за две седмици?” – недоумява отшелникът.

Самият Моранди е преоценил отношението си към живота, превръщайки се от заклет пътешественик в самотен отшелник. „Разбрах че най-интересните, опасни и достойни пътешествия са онези, които се случват, когато останеш сам със себе си. Затова за мнозина е толкова трудно да си седят вкъщи и да не правят нищо”, споделя италианецът.