Special Weekly

Интервю

По средата на прехода сме

Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ

S 250 b3c60907 aac0 4de0 86a0 042f7873d7d0

Доц. д-р Григорий Вазов е доктор по икономика, президент и ректор  на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) - първото специализирано висше училище в България в областта на финансите, застраховането, бизнеса, мениджмънта и маркетинга.

Доц. д-р Вазов започва академичната си кариера през 1976 г. като асистент в катедра „Финанси и кредит“ на СА „Д. Ценов“ - Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС.

В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и заместник-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теорията на управлението, където има над сто научни труда, включително и самостоятелна монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер.

 

Доцент Вазов, по пътя за нашата среща видях билборд, който рекламира  университета ви: „Нашите студенти не търсят работа. Бизнесът търси тях.“ Не е ли пресилено в днешна България?...

- Не. Образованието във ВУЗФ се крепи на три  „кита“. Първият е спазването на всички съвременни европейски правила - в преподаването, в учебните  планове, в дисциплината. Ние сме единственият български университет с акредитация от British Accreditation Council и имаме съвместни бакалавърски и магистърски програми с The University of Sheffield  (университет, който в своята история има пет Нобелови лауреати и е един от елитните университети не само във Великобритания, но  и в Европа). Вторият „кит“ е нашата формула за съвместна работа с бизнеса. С работодатели и водещи преподаватели изградихме програмите си за магистратури. Това са специалности, които са търсени в бизнес практиката - и ще бъдат търсени не само в настоящия момент, но и в една по-далечна перспектива. Като научно съдържание тези магистратури са много близко до реалните изисквания на обществото. Преценете сами: „Иновации, предприемачество и финанси“, „Одит и риск мениджмънт“, „Журналистика, продуцентство и финанси“ „Човешки ресурси и лидерско поведение“, „Финансов мениджмънт и маркетинг“. Сега създаваме нова специалност в едно изключително рядко направление - „Застрахователен, инвестиционен и аукционен бизнес с културни ценности“. Третият наш „кит“ са преподавателите, т.е. хората, без които всичко това е невъзможно. Тук още може да се добави невероятният мениджмънт, администрация, материална база и още много малки неща, които правят нашето образование различно.

За мен критерият за добро образование винаги е бил успешната реализация. В Германия, САЩ бизнесът „прилапва“ добрите студенти  още от втори-трети курс. При вас как е?

- При нас практиката е подобна. Пращаме студентите си на стажове още от трети курс. На прав път сме, защото над 90% от завършилите студенти намират реализация по специалността.

От образованието да преминем към обществото като цяло. А в него се случват странни неща. Нали уж се заехме да градим  пазарна икономика и демокрация? А какво стана - социализъм II част? Всички плащаме на лакомниците от КТБ, за санирането на панелките, за държавната субсидия за частните училища, за крадения ток и парно... Все повече олевяваме, на всичко отгоре левите одесняват...

- Твърдо съм убеден, че

социална политика в бедна държава не може да се прави. И в това е голямата трагедия на България – не може да се гради социална държава, след като БВП на глава от населението е почти на прага на оцеляване - и то  на равнище  държава.

Съдено ни е да минем през безкомпромисно преструктуриране на всички отрасли на икономиката ни, за да създадем конкурентна пазарна среда, която от своя страна да доведе до необходимите натрупвания за социална политика.

Е, да, но вижте как мислят управляващите, в случая ГЕРБ: „Имаме добри идеи, предлагаме ги, обсъждаме ги, но ако няма консенсус, няма да ги реализираме – защо само ние да носим негативите на непопулярните реформи?“

- Да, ако се опитат да спрат влакове, които возят по четирима човека, но трима социалисти скочат, и се отказват…Така ли ще правим реформи във висшето образование или в здравеопазването, или в енергетиката?

Защо е така? Лошо качество на човешкия материал, проклет кръстопът, който трябваше да ни носи само позитиви...

- Сърцата и страхът ни са с Русия, а ни тегли на Запад, където хората живеят добре, но и работят много добре. Трябва да минат 40 години, както при Мойсей в пустинята, за да ги няма вече родените в робство и живеещи с романтичните пиянски спомени с руските другари. Май сме изминали едва половината преход с нашите темпове на промени. В историята си сме имали и сериозни възходи, и страшни провали. Но винаги сме имали самодържец – хан, цар,  император,  султан, генерален секретар. И всеки от тях е носил своята отговорност.  От 25 години се мъчим да живеем свободно – в парламентарна република. И няма кой да носи отговорност.

Хареса ли му на българина?

- Да, защото при тази уредба той може безпроблемно да си прави своята малка или по-голяма „далавера“, без да бъде наказан. Българинът знае, че нещо трябва да се промени, че може да стане по-добре за всички, но не го иска, защото промяната ще посегне на личния му „свободен интерес“. Корупцията слезе до нивото на клошарите.

И отново търси царя?

- Да, защото няма своите вътрешни сили да се откаже от малката си далавера.

Да се обърнем към Вашата лична история. Вие сте един от най-успелите наследници на Вазовия род. Какво не знаем още?

- България е вторачена в Иван Вазов. Това е прекрасно - той е патриархът на българската литература. Критикуван и хвален. От време на време споменаваме братята му - двамата генерали Владимир и Георги. Тук любознателността спира. И това е нормално -

българската завист към родовите характеристики на големите български родове е известна.

Затова сега съм се заел да направя проучване на целия Вазов род. Мисля, че е добре за националното ни самочувствие да видим рода в неговата цялост. Иван е имал още шестима  братя. Кирил Вазов е един от основателите на първата българска болница в Цариград, а синът му - Иван Кирков Вазов, е убит от „народния съд“ като министър от последното правителство на Муравиев - на 1 януари 1945 година. Същият този „народен съд“ интернира всички наследници на Вазовия род, който датира от около 1700-а година.

Има ли втори човек в България  с подобно име - съчетание между  лично име и фамилия на едни от най-великите българи?

- Да, вече има! Моят внук!

Каква е тайната на житейския Ви възход?

- Винаги съм работил това, което съм искал и ми е било приятно. Сигурен съм, че съдбата ми е била предопределена. Стъпка по стъпка съм вървял към създаването на университета.

Идеята явно е по-стара, кога за първи път „видяхте“ университета си?

- Още от 2002-а го нося в сърцето си. Но в рамките на шегата мога да кажа, че четири години преди това той е плод на едно несъгласие на бившия ректор на УНСС проф. Борислав Борисов с моя идея. Като декан на Финансово-счетоводния факултет при УНСС му предложих  да отдели факултета като самостоятелна научно-образователна и стопанска единица.  Той отказа. Това беше повратната точка - реших да създам такава структура, но извън УНСС. Разбира се, това е една красива шега… Истината на практика е доста сурова, да не кажа жестока - това са кредити, строежи, акредитации, съпротиви, завист дори към проблемите, които трябваше да решавам. Впрочем, и до днес е така.

В двора на университета построихте църква. Какво стои зад мотива Ви?

- След като преодолях  тежка  болест и минах през сериозна операция, на имения си ден, 25 януари - празникът на свети. Григорий Богослов, реших вместо да правя „курбан“ всяка година, което е чисто езически ритуал, да оставя нещо трайно. Параклис, скромен, като жест към Господа. Синът ми и приятели по това време ходиха до Атон и донесоха пръст  от землището на нашия манастир „Св. Георги Зограф“. Заложихме ковчежето с пръстта в основите на параклиса и оттогава идеята заживя свой собствен живот. Дълбоко вярвам в това. През цялото време някой стоеше до мен, напътстваше ме, помагаше ми. Накрая, когато за освещаването дойде епископ Сионий, каза, че това не е параклис, а храм и си заслужава да бъде осветен като храм. Този параклис е едно истинско произведение на изкуството, при това е действащ - в него се отслужват сватби и кръщенета на мои служители!

Когато реших да Ви интервюирам, питах колеги да ми опишат този човек Григорий Вазов, все едно не го познавам. Те казаха: „Един бодър, усмихнат човек с пура в ръка“. Това  ли сте?

- Може би. Е, в рамките на чувството си за хумор бих казал, че съм много секси за своите над 60 години! Цял живот съм потопен в позитивизъм. А колкото до пурите, те са следствие от това, че цигарите ме оставиха. След много тежък здравословен проблем реших да пуша пури - за да утоля никотиновия глад.

Като кажем „пура“, винаги питаме за марка, нали?

- Да, пуша Trinidad, в края на деня. След добре приключил делови обяд и ако има време, посягам към Моntecristo.

Пура без уиски не е пура, нали?

- Да, уискито трябва да е с дванадесетгодишни и нагоре характеристики…

А с пурите и уискито черна или руса?

- Интелигентна. На тази възраст един мъж обича да разговаря, досадно да философства и да го слушат.

Знам, че пътешествате много. Кои са трите места, на които искате да се върнете?

- Не искам да се връщам, на тези години няма време за това. Искам да откривам нови земи.

В този контекст, какво ви прати в Индонезия?

- Да, неотдавна се върнах от това бизнес пътуване. Бях наистина впечатлен - това е уникална държава, където 20% от БВП се дава за образование и наука. След подписването на меморандумите с два индонезийски университета през април и май тази година, когато техните ректори ще ни гостуват в България, ще мога да коментирам  по-конкретно.

Бяхте и Велик майстор на Обединената велика ложа на България. Какви тайни криете?

- Ние не сме тайна организация. Но не обичаме да говорим за себе си. За съжаление, хулят ни хора, които сме отхвърлили, тъй като не отговарят на изискванията ни - меркантилни са, имат стремеж към нечистоплътни дела, стремят се към овладяване на хора. И най-вече, което е и най-важното, в тях няма стремеж към самоусъвършенстване.

Какво друго е забранено в организацията ви?

- Разговорите за религия, политика и жени, както и оценката на хората по цвета на кожата. Това са все неща, които разделят.

А къде е масонството в ценностната Ви система?

- Това ясно се вижда от клетвата, която всеки масон полага. В нея на първо място е родината, на второ е семейството и на трето е масонската организация. Ние приемаме един човек за масон, когато в неговата ценностна система на първо място стоят вярата в Бог, отечество и семейство.

Имате ли свои любими пътеводни мисли?

- Не бих могъл да цитирам нещо определено. Така съм устроен. Но обичам да вадя мисъл или виц от някоя конкретна ситуация. След което ги забравям и се появяват нови.

Нещо като да правите „графити“ във въздуха?

- Да, това са графити във въздуха. Много е красиво.

Четете още

Банкеръ Weekly

Политическото чоку дзуки* за Борисов

Устремил ли се е премиерът Бойко Борисов към поредната си оставка? Още »
Банкеръ Weekly

Отмъщението "Агромах"

Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »