И японец с тоалетна шедьовър

Тоалетните вдъхновяват още от 1917 г., когато французинът Марсел Дюшан извърши малка революция в изкуството със скулптурата „Фонтан“, представляваща порцеланов писоар с подпис „R.Mutt“.

 

Почти 100 години по-късно – през 2016 г. италианският художник Маурицио Кателан произведе функционираща клозетна чиния от 18-каратово злато и я нарече „Америка”. През 2017 г. американката Илма Гор повтори „упражнението“ на Кателан, но този път не със злато а с 24 чанти на световната марка „Луис Витон”, които бяха на стойност 15 000 долара. Те обаче не й стигнаха и тя добави в работата си и куфар от бранда на цена 3000 долара. Накрая продаде „творението“ си за 100 000 долара. Идеята зад тези произведения говори повече за екстравагантността на творците и индивидуалното им желание да провокират, но въпреки това стремежът да се придаде естетически вид на тоалетната се превърна в световна тенденция. В последно време тя намери своето място и в Япония.

Начинът, по който в една страна поддържат обществените тоалетни говори много за обществените отношения. Журналистката Тереза Хайн от германския „Зюддойче цайтунг“ си позволи да бъде до болка откровена: „Обществените тоалетни в Германия не се ползват с добра репутация. Те са мръсни, грозни, смърдят. Не могат да бъдат наречени архитектурен шедьовър, в тях рядко се намира сапун, въпреки че в последно време този недостатък бе отстранен от коронавируса. Но в сегашната пандемична ситуация тоалетната, най-вероятно, е последното място, което ще ви хрумне да посетите“.

В същото време – продължава Хайн – японците не смятат така. И германската журналистка разказва за вдъхновяващия токийски пример.

В японската столица са използвали пандемията, за да разрешат един стар проблем – японското притеснение, че някой се крие в обществената тоалетна, заради което е по-добре да не влизаш в нея, макар и това да ти създаде здравословни проблеми.

Това е една от причините в Токио да бъдат проектирани 17 нови тоалетни. Те са дело на архитекта Шигеру Бан, носител на наградата „Прицкер“. Защитавайки своя проект, той обяснява: „Когато се насочваме към някоя обществена тоалетна, първото нещо, което се питаме, е дали тя е чиста. Второто – дали има някой вътре. Ето защо създадох стъклена тоалетна, която има една особеност – в случай че в нея се намира човек, стъклата й веднага стават матови. А когато вътре няма никой, тя е прозрачна, като само лампата загадъчно осветява розовите или сини плочки. Отвън прозрачните стени на тоалетната някак гарантират, че посетителят няма да си позволи да я остави мръсна. Така тя се превръща в красив стъклен куб, светещ от чистота, който освен всичко друго нощно време се превръща в красив фенер.