Джон Кейдж – музикантът – гъбар

Гъбарите знаят, че от юни до октомври е времето на царицата на гъбите – манатарката. Това, което едва ли знаят, е, че известният американски композитор Джон Кейдж (1912-1992) е бил запален гъбар – факт, документиран в книга, която на 7 юли предстои да излезе на американския книжен пазар.

 

.Джон Кейдж в италианското телевизионно предаване „Lascia o Raddoppio”.

През 1959 г. Джон Кейдж се появява в италианското телевизионно предаване „Lascia o Raddoppio” („Двойно или нищо“). Това е популярна телевизионна игра, в която състезателите трябва да отговарят на въпроси по избрана от тях тема. Кейдж избира не въпроси от сферата на музиката или изкуството, а иска да го питат за гъби. След „кръстосан разпит” от него искат да изброи 24-те бели базидиеви гъби, описани в Американския наръчник по гъбарство. Джон Кейдж не само успява да отговори правилно, но ги изброява по азбучен ред, печелейки наградата от 5 милиона лири (около 8000 долара в днешно време). С парите купува автобус „Фолксваген” – за приятеля си – известният хореограф Мърс Кънингам, а за себе си – пиано, на което свири в дома си в Стоуни Пойнт в Ню Йорк.

Подобни интересни истории съдържат двата тома „Джон Кейдж: Микологичен набег. Вариации от гъби“.

Всичко започва от момента, в който, за да оцелее по време на Голямата Депресия – бедният и гладен студент Кейдж, живеещ в барака на Калифорнийския бряг – започва да бере гъби. По-късно, когато трудният момент е изживян, той превръща гъбарството в хоби и дори нещо повече –  през 1959 г. освен че чете лекции по музикална композиция, води курс „Разпознаване на гъби” в известното като „Новото училище по Социални изследвания“. През 1960 г. възобновява разпадналия се нюйоркски клуб на гъбарите, които заедно ходят да берат гъби и си разменят рецепти.

Първият том от новата книга е написан от Кингстън Триндър, който анализира какво е влиянието на гъбарството върху творчеството на Кейдж. Триндър е намерил снимки и извадки от дневниците и съчиненията на композитора. Вторият том представлява репродукция на „Книга за гъби“ на Кейдж, издадена през 1972 г. в съавторство с дизайнера Лойз Лонг. В „Книга за гъби” има рисунки и любопитни наблюдения как да разпознаваме ядливите от отровните гъби. Двата тома добавят нов щрих в биографията на Кейдж, разкриващ го като творец, който постоянно е искал да сподели знанията си с другите. Да ги научи на нещо полезно.

Стоуни Пойнт.

В основата на педагогиката му е слушането. Целта на известното му произведение 4’33” (1952)  – творба, при която изпълнителят не докосва нито клавиши, нито струни, в продължение на 4 минути и 33 секунди, не е да подчертае липсата на звук в концертната зала, а да създаде състояние на активно слушане, при което публиката да долови и най-случайните звуци около нея. Кейдж специално ни насърчава да се вслушаме в природата.

Триндър разказва как Кейдж се вдъхновил за 4’33” – това станало, докато събирал гъби в горите на Стоуни Пойнт. Насред  драматичната тишина изведнъж чул шум и видял елен и кошута да подскачат на 3 метра от него.

ДайсецуТейтаро Судзуки.

Но самият Кейдж приживе е признавал, че е излишно да се търси някаква голяма метафора в гъбите и тя да се пренася в музиката му. Той приема философията на дзен будизма за това колко е важно да бъдеш възприемчив към всичко, случващо се в природата – принцип, при който човек бяга от затвора на обществото, което е дразнещо обсебено от себе си. Кейдж смята дзен будизма за „врата, през която външното и вътрешното си общуват“, а ментора си – Дайсецу Тейтаро Судзуки – за човека, дал му ключът към нея.

От друга страна Кейдж признава, че изисква от слушателите си също толкова сериозно внимание, с каквото „колегите” му – гъбари, а и той самият, се отнасят към отровните гъби. Подбира ги, за да не попаднат на едно място с ядливите в обяда, приготвен за него и приятелите му.