Драги няма да остане без работа

Бъдещето на председателя на Европейската централна банка – Марио Драги, който на 31 октомври трябва да се оттегли от кормилото на институцията, отсега провокира  маса спекулации.

Драги, който ще бъде на 72 години, когато напусне ЕЦБ, заяви неотдавна, че „не е правил планове за бъдещето“ и засега е напълно погълнат от служебните си задължения. Като се има предвид обаче впечатляващата му кариера –  над три десетилетия, посветени  на провеждането на икономическата политика в Рим, Вашингтон и Франкфурт, той едва ли ще се отдаде на перманентен отдих във вилата си в региона на Умбрия, в централна Италия.

Марио Драги

Франческо Пападиа, който от 1998-а до 2012-а оглавяваше пазарните операции на ЕЦБ и в момента е старши сътрудник в икономическия институт „Брьогел“ в Брюксел, коментира, че „Драги е все още е пълен с толкова енергия и живот, че едва ли ще се пенсионира, за да пише мемоари“ и че „всички пътища са отворени пред него – и в частния, и в публичния, и в академичния сектор“. Италианският финансов министър Джовани Триа пък заяви през април, че Драги може да има „огромен принос“ на фрагментираната политическа сцена в Италия.

Какви са потенциалните възможности

Технократ във време на кризи

Италия е имала няколко ръководени от технократи правителства в кризисни периоди и Драги при нужда би могъл да се впише чудесно в подобен сценарий.

Налице са няколко прецедента. Бившият италиански еврокомисар Марио Монти формира кризисен кабинет през 2011-а. Подобни администрации ръководиха бившите централни банкери Карло Адзелио Чампи през 1993-а и Ламберто Дини през 1995-а. Бившият вице президент на ЕЦБ Лукас Пападемос пък стана премиер на Гърция в периода 2011 – 2012-а.

А кризисна ситуация в Италия може да възникне още с приключването на мандата на Драги като шеф на  ЕЦБ, ако правителството на премиера Джузепе Конте се разпадне заради вътрешните борби и бюджетните приоритети. Политически наблюдатели обаче коментират, че за ръководена от централния банкер администрация е рано да се мисли, като се има предвид парламентарното мнозинство на популистките партии.

Драги в миналото периодично отричаше, че може да напусне предсрочно поста си в ЕЦБ, за да стане президент на Италия. Но когато сегашният държавен глава – Серджо Матарела, приключи седемгодишния си мандат през 2022-а, подобни ограничения няма да съществуват. Пападиа посочва, че ако в страната се проведат предсрочни избори преди 2022-а и в парламента се формира друго мнозинство, тогава всичко би било възможно. Този сценарий обаче изисква вотът да се проведе до юли 2021-а, защото конституцията забранява на президента да разпуска парламента през последните шест месеца от мандата си.

Резултат с изображение за серджо Матарела

Серджо Матарела

А подобни прецеденти е имало в биографията на  двама от осем бивши председатели на Италианската централна банка след Втората световна война. Луиджи Ейнауди става президент на Италия на 12 май 1948-а и остава на този пост до 11 май 1955-а. Карло Чампи пък е държавен глава от 18 май 1999-а до 15 май 2006-а.

Световен опекун

Драги би могъл да помисли и за роля в интернационална или европейска институция, макар че засега подходяща вакантна позиция за него няма.

Евентуално му завръщане във Вашингтон, където е работил като италиански представител в Световната банка, не може да включи ролята на управляващ директор на Международния валутен фонд като приемник на Кристин Лагард, защото е надхвърлил възрастовия таван от 65 години за длъжността. Банката за международни разплащания пък бе оглавена преди по-малко от година от Агустин Карстенс. А вакантните позиции в Европейския съюз след парламентарните избори през май са по-скоро за политици отколкото за централни банкери.

Резултат с изображение за michel camdessus

Мишел Камдесю

В тази област също има прецеденти. Мишел Камдесю ръководи МВФ от 1987-а до 2000-а,  след като от 1984-а до 1987-а е бил председател на „Банк дьо Франс“. Бившият шеф на шведската „Риксбанк“ – Ивар Рот, пък е оглавявал МВФ от 1951-а до 1956-а.

Обратно  към  академичното поприще

Драги се е дипломирал през 70-е години на миналия век в университета „Сапиенца“ в Рим, като е защитил темата  „Икономическата интеграция и промените на валутните курсове“. През 1976-а получава докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт. От края на 70-е до началото на 90-е години на ХХ век чете лекции в университетите в Тренто, Падуа, Венеция и Флоренция. С други думи, връщането му към академична кариера – в родината или зад граница, е лесно постижимо.

Съществуват и множество прецеденти в този смисъл. Бившите председатели на Федералния резерв – Бен Бърнанке и Джанет Йелън, в момента са в институт „Брукингс“. А бившият шеф на „Бенк ъф Инглънд“ – Мървин Кинг, преподава в Нюйоркския университет.

Отново в „Голдмън“

Няколко от бившите колеги на Драги в ЕЦБ вече правят кариери в областта на финансите. Самият Драги има такава възможност, защото три години (от 2002-а до 2005-а) е бил заместник председател, управляващ директор и член на управителния комитет на „Голдмън Сакс интърнешънъл“.

Връщането му в сферата на частния банков бизнес обаче е свързано с ред рестрикции и изисква значителен период на „консервация“. През него бившите официални представители на доста институции трябва или да се въздържат да  заемат длъжности, представляващи потенциален конфликт на интереси, или трябва да разкрият намеренията си и да искат разрешение за новата позиция. В случая с ЕЦБ този период е една година за членовете на управителния съвет и две години за членовете на надзорния борд. Но дори и след спазването на тези ограничения могат да възникнат противоречия, както при бившия шеф на Европейската комиися – Жозе Мануел Барозо, който след оттеглянето си се прехвърли в „Голдмън Сакс“. Въпреки препятствията, множество финансови институции със сигурност ще се наредят на опашка, за да подмамят Драги в редовете си.

Резултат с изображение за axel weber

Аксел Вебер

И тук могат да се посочат доста примери в исторически план. Бившият председател на германската Бундесбанк – Аксел Вебер  ръководи швейцарският банков гигант „Ю Би Ес“. На ръководни длъжности в частни банки са и някои бивши членове на изпълнителния борд на ЕЦБ. Лоренцо Бини Смаги е председател на френската „Сосиете женерал“, а Хосе-Мануел Гонзалес-Парамо е член на борда на испанската BBVA. бившият шеф на Швейцарската национална банка – Филип Хилдебранд, пък е в световния инвестиционен мениджър „Блек рок“.