Добрата новина – до 2022 г. без тълпи с телефони пред „Мона Лиза”

Луис Калдерон, директор на центъра за културни събития  и социални инициативи La Tabacalera в Мадрид участва в дискусия на творци от цял свят в рамките на инициатива, започнала в Москва под надслов „Креативните индустрии и пандемията. Край или ново начало.” Ето какво сподели той за културния живот в Испания.

 

1. Първият спомен от пандемията

Сградата на Министерството на културата в Мадрид.

Помня много добре датата 11 март – тогава имах среща в Министерството на културата, където ми съобщиха за закриването на всички културни центрове. Заля ме вълна от емоции: от невъзможността да повярвам до осъзнаването, че това е реалността – законът за извънредното положение и карантината. Но съзидателната работа трябва да продължи. Ние, хората, сме така устроени – у нас е включен механизъм за адаптация. А ако говорим за визуалната страна на ставащото… В центъра на Мадрид улиците не са асфалтирани, а е паваж. И така, след няколко седмици карантина забелязах, че между паветата са се появили стръкчета трева. Почти не се движат коли и зеленината се появи, където най-малко очаквахме. Това е жива поезия, истинска поезия.

2. Метафората – стръкчета трева между камъните

Луис Калдерон пред центъра за културни събития и социални инициативи La Tabacalera в Мадрид.

Тази метафора – стръкчета между камъните – медиите често използваха, когато през 2010 г. в запустялото здание на тютюневата фабрика в мадридския емигрантски квартал „Лавапиес” бе открит самоуправляващият се социален център La Tabacalerа. Сега нашият център не предлага никакви нови формати на работа. Ние сме на stand-by. Но това не е по липса на идеи и ентусиазъм. По начало центърът е замислен като пространство за жива, интерактивна, а не виртуална култура. През 2019 г. осъществихме 425 мероприятия и имахме 423 хиляди посетители.

La Tabacalera е място, където може да се репетира, да се играе, да се заваряват стоманени конструкции, да се тренират циркови номера, да се подвързват книги, да се четат и рецитират стихове… А това не може да се прави в мрежата. И много от нашите творци сега са в тежка ситуация, откъснати от своите творчески работилници. Разбира се, някои го правят и вкъщи. Но това не е La Tabacalerа.

Така е изглеждала някога тютюневата фабрика в мадридския емигрантски квартал„Лавапиес”.

Съвсем друго нещо са музеите или театрите – те правят виртуални обиколки, спектакли, концерти. Сега почти всичко може да се намери в мрежата – и цирк от Токио, и любима опера, и театрална постановка, при това в различни изпълнения.

Ние, разбира се, не обръщаме гръб на мрежата. Няколко месеца преди пандемията направихме 3D визуализация – виртуална разходка из La Tabacalera. Все пак площта ни е 8000 кв.м., а на стените е представена най-голямата колекция от произведения на така нареченото улично изкуство (стрийт-арт) в Европа.

 

3. La Tabacalera

Входът на La Tabacalera.

Не мога да не се хваля с постиженията на La Tabacalera – това е уникален проект. Договорихме се с министерството на културата, собственик на част от зданието, да го предостави на обединението ни от независими художници, музиканти и други творци професионалисти. Така творците имат пълната свобода да използват пространствата в и около сградата, без да плащат наем и да дават пари за комунални услуги – ток, вода и други. Нашата мисия е в някогашната гютюнева фабрика да кипи живот и да се създават нови форми на сътрудничество. Имаме 29 творчески колектива, участват артисти от 90 националности.

 

4. Малките културни проекти

Комплексът „Ролан Гарос” в Париж.

Хората на изкуството имат специална закалка. От началото на ХХІ век те все се адаптират – било към пиратството в мрежата, било към кризите. И примерите за успех са много.

Например моя позната, актриса, трябваше през август да има премиера в представление в Хелзинки, където да играе главна роля, но нещата пропаднаха. Какво направи тя? Репетира си вкъщи. И почивайки си, се увлича по картите Таро. Чела, че доста творци са създавали картини или измисляли истории в зависимост от това каква карта Таро им се паднала. Така актрисата започна артистично „гледане на карти” в мрежата, което привлече над милион души в Инстаграм.

Друг мой познат от Барселона е скулптор. Преди карантината спечели поръчка да направи статуя на тенисиста Рафаел Надал за комплекса „Ролан Гарос” в Париж. Той успя да убеди местната администрация да му разреши да ходи в ателието си, понеже работи сам. А убеждаването на чиновниците си беше истинско сражение. Слава Богу, успешно.

5. Културните индустрии след пандемията

Част от градината на La Tabacalera.

Проклятието на съвременната култура е бягството от непосредственото живо възприятие. Хората снимат концертите с телефоните си, вместо да се наслаждават на мига, в който са там – в публиката, пред сцената. Снимат картините в изложбите, вместо да ги разглеждат. А защо им е да ги снимат? Почти всички големи музеи имат идеални цифрови изображения на картините в колекциите си. Сигурен съм, че след изолацията хората ще преоценят цифровизацията и ще се обърнат към непосредствения контакт с изкуството. Може би умората от мрежата и тъгата по живото общуване ще направят културните ни навици по-съкровени. А и срещите с изкуството ще стават в по-малки пространства и с по-малко хора – санитарните власти едва ли скоро ще се откажат от своите правила за физическа дистанция. Така че едва ли поне до 2022 г. ще има тълпи снимащи пред „Мона Лиза”.

Ще се предпочитат културни мероприятия за отбрана публика. В двора на La Tabacalera, например, има градина, в която провеждаме поетични четения. Обстановката е предразполагаща – там отглеждаме цветя и зеленчуци – имаме свои краставици, домати, чушки. А през лятото приготвяме за всички чудно гаспачо; и в това има култура, творчество въображение.

6. Рецепта за гаспачо от La Tabacalera

Кулинарните експерименти днес са важна част от културата на изолацията.

Ето и рецептата ни за шест порции. Взимаме 1 кг домати, 1 зелена чушка, 1 краставица, 1 сварено яйце, средна глава лук, 2 скилидки чесън, връзка магданоз, 50 мл зехтин (студено пресован), 50 г сух хляб, 250 мл вода, сол и 30 мл оцет от херес. Някои белят доматите, след като ги полеят с вряла вода, но ние ги слагаме целите в блендер, после ги прецеждаме – за да няма люспи и семки. След това слагаме прецеденото за два-три часа в хладилника. Хляба накисваме във вода, за да омекне, след което го изтискваме от водата. Отделно нарязваме лука, зелената чушка (след като е почистена от семките и дръжката), краставицата (след като е измита и обелена), яйцето, чесъна и магданоза. Добавяме към доматите нарязаните зеленчуци, хляба и оцета. Разбъркваме добре. После добавяме зехтина и водата.И отпиваме! Това е вкусът на лятото!