Девет топ заглавия за социалните мрежи

Едва ли има друго откритие, което така да е променило живота ни, както социалните мрежи. Преди петнадесет години малцина бяха чували за тях, а днес ангажират съзнанието на няколко милиарда души. Засягат всички аспекти на живота ни – от отношенията ни с близки и приятели до политическите ни пристрастия. За мнозина са и начин на препитание. И са много по-мощен инструмент за популяризиране на какъвто и да било продукт, марка или инициатива от традиционната реклама. Очаквано – за тяхното влияние върху живота ни и за развитието им – се пишат десетки изследвания. За да ви ориентираме кои си струва да прочетете, ето топ класация, предположена от „Гардиън“.

 

1. „Криво огледало“ (Trick Mirror) от Джиа Толентино

Още в самото начало на книгата си –  в първа глава „Аз в интернет“ Толентино пише за потребителя на социалните мрежи, който в един момент е принуден да си признае, че мечтата му да бъде свързан с целия свят през целия си живот е крайно изтощителна. Според Толентино преломният момент настъпва през 2012 г. – до тогава сме били свободни да бъдем себе си в онлайн пространството, а след това вече сме принудени да следваме онлайн образа си и в реалния живот. В същото време Толентино не крие, че дължи разцвета на писателската си кариера на социалните мрежи, но въпреки това е песимистично настроена за бъдещето на Web 2.0. Според нея „то ще е задвижвано от стимули, които ще направят невъзможно да бъдеш пълноценен човек, докато си взаимодействаш със социалните мрежи“.

2. „Туитър машината“ (The Twittering Machine) от Ричард Сеймор

Сеймор прави анализ на разрушителните ефекти на „социалната индустрия“ върху личния ни живот и политическата сфера. Той демонстрира с реални примери как социалните мрежи водят до пристрастяващи и депресивни цикли на ангажираност, в които ние започваме да се възприемаме като микрознаменитост, която постоянно трябва да поддържа интереса към себе си. Това в един момент отравя личния ни живот. От друга страна така наречената икономика на вниманието стимулира появата на платени тролове и фалшиви новини. В крайна сметка, след като прочетете книгата на Сеймор, най-вероятно ще ви се прииска да си изтриете профила в „Туитър“, но имайте предвид, че и самият автор не го е направил. Така че по-добре засега, докато не сте се превърнали в микрознаменитост, да не се лишавате и от положителните му ефекти…

3. „Епохата на надзорния капитализъм“ (The Age of Surveillance Capitalism) от Шошана Зубоф

Ако Сеймор не ви е убедил колко вреден е „Туитър“, то Зубоф със сигурност ще успее да го направи с изследването си върху това как технологичните компании превръщат всичко в пари – включително мислите и изборите ви. Зубоф не се стреми да се хареса на читателите си – дори напротив – упреква ги колко наивно са се съгласили да продадат за жълти стотинки личното си пространство .

4. „Кръгът“ (The Circle) от Дейв Егърс

„Тайните са лъжи“, „Споделянето е форма на грижа“ и „Поверителността е кражба“ – това гласят мантрите в романа „Кръгът“, където това е едноименна корпорация, приличаща на „Фейсбук“. Романът започва с току-що наетата в „Кръгът“ главна героиня Мия, която първоначално се съпротивлява и отказва да се подчини на правилото, че всеки служител трябва да има профил в мрежата. В крайна сметка се пречупва и става напълно „прозрачна“ – т.е. започва да носи камери за целодневно наблюдение, които предават в реално време в интернет всичко, което й се случва. Тази книга може да прочетете и на български в превод на Ана Пипева, а освен това може и да гледате филма, създаден по нея с Ема Уотсън и Том Ханкс в главните роли.

5. „Фейсбук – милиардери по неволя“ (The Accidental Billionaires) на Бен Мезрич

В тази книга, която също е преведена на български, Бен Мезрич прави шокиращи разкрития около основаването на „Фейсбук“. По романа му е създаден филмът „Социалната мрежа“ от 2010 г. на Дейвид Финчър. Мезрич поставя под въпрос авторството на проекта и не скрива учудването си как съсобственикът Едуардо Саверин е изгубил целия си дял? Задава и смущаващи питания какво се случва със следващите бизнес партньори на най-младия милиардер в света – Марк Зукърбърг.

6. „Туитове и улици“ („Tweets and the Streets“) от Паоло Гербаудо

Въпреки всичките си недостатъци, социалните мрежи дават възможност на хора с нестандартни позиции да ги разпространят свободно в интернет, търсейки съмишленици. Книгата на Гербаудо е посветена на 2011 г., която той нарича „Годината на протестиращия човек“, взимайки повод от редакционните коментари в списание Time. По онова време бушува Арабската пролет, редица възмутени младежи протестират в Испания, оформя се световното движение „Окупирай“.  Политолозите вещаят траен и сериозен пробив в неолибералния световен ред. Но почти десетилетие по-късно революционният потенциал на социалните мрежи изглежда силно надценен – може би най-ефективно от него се е възползвала Ислямска държава в периода 2014–2015 година. И все пак Гарбаудо остава оптимист и вярва, че дигиталният активизъм има бъдеще в днешния политически нестабилен свят.

7. „Сурово“ (Crudo) от Оливия Лейнг

Както си личи от заглавието, за Оливия Лейнг „Туитър“ изобщо не е нещо забавно и смешно – това е една сурова действителност, която е направила възможни безобразните изказвания на президента Тръмп. Освен това „Туитър“ сякаш слага знак за равенство между коментарите за екологичните катастрофи, постовете, изразяващи изблици на ревност, и умиляващите лиготии, в които често изпадат потребителите на социалните мрежи.

8.  „Тайпе“ (Taipei) от Тао Лин

Културологът Марк Фишър въвежда словосъчетанието „депресивен хедонизъм“, за да опише състоянието, в което днес живеят милиони млади хора, попаднали във вечно повтарящия се цикъл на стимулиране на любопитството към живота на другите. Лин се задълбочава в описанието на това състояние, като започва с объркаността, която социалните мрежи причиняват на героите му. Тя е толкова сериозна, че в един момент дори трябва да им се изписват лекарства.

9. „Капитализмът на платформата“ (Platform Capitalism) от Ник Срничек

Ник Срничек започва провокативно романа си – има едни хора, на които им е много удобно останалите да възприемат социалните мрежи като уникално явление, появило се случайно през XXI век. В действителност възходът на „Фейсбук“, „Туитър“, Uber и Airbnb е напълно очакван. Тези компании не произвеждат нищо, а по-скоро предоставят платформи, на които други се трудят денонощно. Това в контекста на историята на капиталистическото производство е естествен отговор на бавния спад на рентабилността на производството от последните няколко десетилетия.

И ако след този бърз преглед, все още имате желание да пишете в „Туитър“, то спокойно авторите на критични романи за социалните мрежи могат да продължат да си пишат и да подсигурят старините си с бестселъри по същата тема.