Блясък и изненади на филмовия фестивал в Кан

От 14 до 25 май френското курортно градче Кан е световна столица на киното. Седемдесет и второто издание на прочутия филмов фестивал бе открито с прожекция на филма „Мъртвите не говорят“ на американския режисьор Джим Джармуш. Председател на журито е мексиканският режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту.. В основната конкурсна програма са включени 21 филма.

Фестивалът е проведен за първи път на 1 септември 1939 г. с филма „Гърбушкото от Нотр Дам“. Инициатор за провеждането му е тогавашният министър на образованието на Франция политикът и адвокат Жан Зе. Датата обаче се оказва съдбовна не толкова за провеждането на фестивала, но и за цялото човечество –Германия напада Полша и избухва Втората световна война. Възраждането на фестивала е през 1946 г., когато се провежда от 20 септември до 5 октомври. След това се организира всяка година през май с малки изключения. Събитието е посещавано от много кинозвезди и е популярен начин за кинопродуцентите да започнат новите си филми и да продадат работата си на дистрибуторите, които идват от цял свят.

Тази година е по-различна с големия брой жени-режисьорки, първи филми, американски филми, зомбита, генетични манипулации, художници и художнички, певци, ченгета, паразити, мафиоти и строги магистрати, безработни и мигранти. Директорът на кинофестивала в Кан Тиери Фремо.обяви още в началото, че тазгодишната селекция няма да видим филми с голям исторически мащаб, а по-скоро портрети на малки човешки групи или индивиди, които се борят с неволите, „кино на нивото на очите, на тялото, на ежедневния живот”, което влиза в домовете. Ще проследим и друг глобален сюжет – парите… Фремо каза на шега, че ако фестивалът е политически, то е защото режисьорите са политизирани…

На червения килим тази година е пълно със звезди като Бил Мъри, Адам Драйвър, Тилда Суинтън, Иги Поп, Куентин Тарантино, Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Марго Роби и много много други.

„Присъствието на Куентин Тарантино тук е важно, защото той е един от най-големите в киното от своето поколение, на нашата ера. Той е важен режисьор и по отношение на историята на фестивала в Кан”, заяви директорът на кинофестивала в Кан Тиери Фремо.

За най-добре облечена звезда бе обявена Селена Гомес. Звездата от „Мъртвите не говорят“ се появи на червения килим в рокля от две части на Louis Vuitton в бяло, завършена с масивно колие на Bulgari. Много от модните критици сравниха Селена Гомес с Мадона и един от нейните тоалети, останали в историята, изработен в същите компоненти.

Ален Делон получи в Кан почетна „Златна палма“ за цялостен принос в киното. Призът връчи неговата дъщеря Анушка състоя в препълнената зала „Дебюси“ на фестивалния дворец.

„Ако съм звезда, искам да ви благодаря за това. Благодаря за това на публиката и на никой друг.“ – заяви 83-годишният актьор.

Наградата беше присъдена за 60-годишната кариера на Делон и въпреки разразилата се извън Франция бурна полемика. Петиция, събрала над 25 хиляди подписа, призова организаторите да променят решението си. Причината са изказвания на Делон в посока хомофобия, превъзходство над жените и други крайнодесни възгледи. Актьорът бил признал публично, че е удрял жени и заявил, че е против природата някой да е гей. Синът на Делон пък каза, че звездата е бил майка му, като ѝ счупил осем ребра и два пъти носа.

Директорът на фестивала защити легендарния актьор. „Не даваме на Ален Делон Нобелова награда за мир. Даваме му почетна „Златна палма“ за кариерата му като актьор.

Българка също е част от градниозното филмово събитие. Изпълнителният директор на София Филм Фест и Арт Фест Мира Сталева е част от журито, което определя „Наградата на арт кината“. Сталева е поканена от Рено Лавил, генерален директор на Асоциацията на френските артхаус кина (AFCAE French Association of Art Cinemas), да се включи като член на журито в Кан, което за първи път ще връчи награда в официалната селекция на фестивала. Председател на журито е Изабел Жибал-Харди, представител на кино „Le Grand Action“ в Париж, а останалите членове са Матиас Елвард от кино „Zeise“ в Хамбург, Марио Фортин, представител на кината „Beaubien et du Parc“ в Монреал и Марк Ван Маел от кино „АВС“ в Тулуза.

Мира Сталева е представител на „Дома на киното“, София, и ще има ангажимента заедно с колегите си да обсъдят всички филми от официалната конкурсна програма и от конкурса „Особен поглед“ – общо 39 на брой, за да направят своя избор при връчване на наградата. Също така Мира Сталева е един от експертите на Producers Network и ще модерира една от кръглите маси по време на Пазара в Кан (Marche du Film) Producers Network.

 

Филми от тазгодишната селекция:

Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш e очакваният пародиен филм на винаги открояващия се със собствен стил Джим Джармуш. В него местният шериф Клиф Робъртсън (Бил Мъри) и неговият помощник Рони Петерсън (Адам Драйвър) обикалят с кола, за да инспектират единствения ресторант, единствената бензиностанция, единствения мотел, единствената морга и единствения център за малолетни престъпници в скучния Сентървил. Сред зомбитата внимателните зрители разпознаха влачещия китарата си Стърджил Симпсън, а също и поп иконата Иги Поп, за когото находчиво беше отбелязано, че почти „не е имал нужда от допълнителен грим“.

„Клетниците“ на Ладж Ли също показва полицейска кола, която патрулира между блоковете на парижкото предградие Монфермей (в прочутия роман на Виктор Юго кварталът е същият). Двама от униформените са титуляри (единият бял и с две дъщери вкъщи, другият цветнокож, с майка си като единствена негова компания у дома). Към тях се присъединява колегата им Стефан, пристигнал от Шербург, за да поеме новата си работа край Париж – предизвикателна и много опасна.

 

„Бакурау“ на Клебер Мендонса Фильо и Хулиано Дорнелес е името на забутано селце, някъде в северозападна Бразилия. Хората, които си препредават информацията от векове знаят, че името му означава „хищна нощна птица“. И за да не разбутват пластовете на миналото, на входа на селото са написали : „Идваш ли тук, идвай с мир“.Колективният им начин на живот ги е научил да стоят далеч от политиците, които считат за корумпирани. Сами си доставят вода в цистерни и педантично следват традиционните си ритуали, особено тези, свързани с погребенията. Затова най-важни са им ковчезите, които им докарват с камиони.

 

„Атлантик“ на  Мати Диоп, живееща в Париж, но със сенегалски корени също показа бедни хора, работещи на строеж, но от месеци оставени без заплати. Те нямат много варианти за съпротива срещу нечестните местни „капиталисти“, освен един – да се качат на лодките си и да се впуснат в океана с надеждата, че един ден ще стигнат до Испания. Това почти не се случва и хората изчезват завинаги. На този фон върви искрената любов между младите Ада и Сюлейман, който не успява да предупреди любимата си, че ще я напусне.

 

Sorry We Missed You на Кен Лоуч е заглавието на най-новия му филм, но и надписът върху известието, което куриерите в Англия оставят на вратата на отсъстващия получател. В този смисъл филмът е безмилостна социална критика, посветена на разминаванията в конкретен и в преносен смисъл. Във втория случай става дума за пълното фиаско на надеждите на самоотвержения Рики, безработен мъж на средна възраст, който вярва, че като предплати парите за транспортен ван и започне да работи като доставчик в куриерска фирма за своя сметка, ще извади семейството си от финансовото дъно.