Бети Бууп – символ на феминизма и Голямата депресия

Сексапилно тяло, бебешко лице, късо подстригана черна коса, начервени устни, къса рокля и жартиери – това е Бети Бууп – един от най-известните анимационни герои на всички времена. Въпреки че образът ѝ се заражда през 30-те години на ХХ век, героинята с голямо сърце продължава да бъде все така популярна и в наши дни: комикси, филми, видео игри, играчки и рекламно лице. Разказваме ви за историята на очарователната Бети Бууп.

 

Бети с нейните приятели: Кученцето Бимбо, което свири на пианото, и клоунът Коко.

                 

Голямата депресия

Колкото и странно да ви звучи, крахът на фондовата борса през 1929 г., който предизвиква Голямата депресия в Съединените американски щати, изиграва ключова роля в оформянето на някои от култовите рисувани персонажи от 30-те години. По онова време нямото кино прави първите си крачки в добавянето на звук, а холивудските актриси са красиви, привлекателни и идеални, за да разсейват негативните мъжки мисли за безработицата и икономическата криза. Освен това първите анимационни филмчета започват да привличат народа към киносалоните. До този момент публиката познава само сладкия образ на Мини Маус – приятелката на известния герой на Уолт Дисни. И въпреки че Мини веднага печели сърцата на мнозина, тя си остава мишка. Затова е нужен нов персонаж – човек.

Бети като Снежанка.

Раждането на Бети Бууп

Създателят на Бети е американецът от полско-еврейски произход Макс Флейшер. Въпреки че се твърди, че анимационната му героиня е била вдъхновена от актрисата Клара Боу, символ на американското кино от 20-те години, шедьовърът му фактически се явява карикатура на друга много прочутата американка – Хелън Шрьодер, позната под артистичното си име Хелън Кейн. Това, обаче, никак не се харесва на звездата. Тя се опитва да осъди киностудията „Флейшер“, защото е откраднала типичния ѝ „буп-а-дуп“ стил, с който се прочува Бети. Но впоследствие актрисата признава, че и тя го е заимствала от известната чернокожа джаз певица Естър Лий Джоунс.


Така персонажът на Флейшер се появява за първи път на 9-ти август 1930 г. в епизода „Dizzy Dishes“, но нещо не е наред. Отначало Бети Бууп изглежда като хибрид между куче и човек. За щастие, дизайнът ѝ постепенно се променя – кучешките ѝ уши се превръщат в големи обеци, а черното ѝ пуделско носле става човешко. Така образът ѝ е не само завършен, но и веднага печели любовта на публиката.

Отляво: Клара Боу, отдясно: Хелън Кейн.

Другата ѝ много характерна черта е нейния глас – хем сексапилен, хем детински. Въпреки че героинята е озвучавана от няколко жени, Мей Куестел е тази, която успява да „вдъхне“ живот на Бети Бууп. Впрочем Мей Куестел озвучава и много други персонажи, като сред тях най-силно се откроява този на Олив Ойл – приятелката на Попай моряка.

 

Феминизъм се заражда

С тесния си ханш и миловидно бебешко лице, Бети Бууп фактически символизира борбите за равноправие на жените. Тя е секси, но същевременно и умна, свободна, обича да се забавлява, работи и преди всичко – тя е независима! Освен, че може да шофира, Бети успешно пилотира самолет, също като Амелия Еърхарт – първата жена пилот, която прекосява Атлантическия океан. Нещо повече – героинята на Макс Флейшер се кандидатира за президент и печели изборите, точно когато нежният пол получава правото да гласува.

 

Край на дамата в беда

Друго много важно качество на Бети е, че тя не се интересува от проблемните млади мъже, които са много негативен тренд през онези години. Те пушат, пият, дрогират се, ругаят и разглеждат девойките само като сексуални обекти. Тя успява да пречупи стереотипите, че една дама не може да се защитава и трябва да очаква принца на бял кон, за да я спаси – превръща се в герой и идол на сума ти жени по света.

Феминисткият ѝ образ е толкова мощен, че когато избухва скандалът с проблемния Харви Уайнстийн през 2017 г., тя се появява на корицата на „Ню Йоркър“. На нея виждаме шокираната и възмутена Бети, която гледа към карикатурата на Уайнстийн, който ѝ показва „прелестите“ си под развързания си халат.

Така популярната Бети Бууп не само помага на повечето хора да преживеят психически Голямата депресия и става символ на нежния пол, но продължава да ни радва и в наши дни.