Бернар Арно – императорът на разкоша

Бернар Арно e на трето място сред най-богатите хора в света. Състоянието му надхвърля сто млрд. долара. Той е генерален директор на френската група от компании произвеждащи предмети на разкоша  LVMH.

 

За да управлява LVMH – Moët Hennessy Louis Vuitton, така звучи  пълното име на компанията,  Арно трябва да бланасира на тънката граница между свободата на своите творци (сред които бяха напълно различни дизайнери Джон Галиано и покойният Александър Маккуин) и управлението на бизнеса. И всичко това в нестабилния свят на модата.

Арно оглавява група, която се състои от 70 компании: от модните марки Louis Vuitton, Christian Dior, Fendi до шампанското Veuve Clicquot и Dom Pérignon, произвеждано от 1668 година. Групата включва и престижни часовникарски брандове като Hublot и TAG Heuer, както и бижутата на Bulgari. Присъстват и по-млади марки, например водка водка Belvedere, китайското червено вино Ao Yun и козметичната линия на Риана Fenty Beauty.

Читиридесет и шест на сто от акциите на LVMH са собственост на Бернар Арно и семейството му, което го прави най-богатият човек във Франция.

Според Лойд Бланкфейн, главен изпълнителен директор на инвестиционната банка Goldman Sachs, главната тайна на Арно е способността да се предвиди глобалното търсене на луксозни стоки: „Той трябва да може точно да прогнозира тенденциите. А наличието на цялото портфолио му помага да намали рисковете, когато една марка излезе от мода“.

За Бернар Арно казват, че не търпи бездействието, не обича да се повтаря и не се интересува от вещи, които никога не се променят. Обсебен е от бъдещето, а не от миналото. Ето какво мисли третият по богатство в света за съблазните в бизнеса и превъзходството на Dom Perignon над Apple.

Ние създаваме желания и щастие – това е същността на нашия бизнес.  Повечето наши клиенти са хора, които работят много и  искат да зарадват себе си, да си купят неща, на които ще се наслаждават истински, те искат да бъдат съблазнени. Ние трябва постоянно да ги изненадваме, да създаваме изключителни продукти за тях, които да ги накарат да си кажат: „Това наистина е ново, интересно и красиво. Наистина го желая.“ Ако не можем да им предложим това, няма да идват в магазините ни.

Ако започнем да се занимаваме с маркетинг, вече не работим в индустрията на разкоша.

Винаги казвам на екипа си, че не ме интересуват числата за следващото шестмесечие. Интересува ме страстта към нашите брандове да е същата през следващите десет години.

Помня как хората ми казваха, че не си струва да обединявам такова количество марки. Но точно това беше успех. Впоследствие всички го признаха. През последните десет години конкурентите ни се опитват да ни копират, което ни доставя удовлетворение. Не им се получава, но се стараят. 

Когато си в голямо семейство, имаш важно предимство  можеш да мислиш в дългосрочна перспектива. Прекалено много компании непрекъснато преминават през промени. Особено в САЩ, където постоянно трябва да мислят за цифрите за следващото тримесечие.

Нямам имейл, само телефон. Никога няма да пиша съобщения, само ще се обаждам.

Веднъж взех такси на летището в Ню Йорк  и шофьорът разбра, че съм французин. Попитах го дали е бил във Франция и знае ли кой е сегашният президент. Той поклати отрицателно глава и каза: „Но знам за Christian Dior.“

Когато научих, че ще мога да купя Dior,  бях в Ню Йорк, качвах се на самолета и чувствах, че съм на прага на нещо голямо. Тогава разбрах, че ще построя най-голямата компания в индустрията на разкоша в света.

Бизнесът е много вълнуващо нещо. В един момент си на прага на голяма сделка, но не си сигурен докрай, че тя наистина ще се осъществи… После идва момент, когато осъществената от теб сделка живее и се развива в посока, която никога не си очаквал. При придобиването на Louis Vuitton всички казваха: „Компанията и без друго е голяма, какво още можеш да направиш с нея?“  Оттогава сме увеличили успеха си десетократно.

Мисля, че (да бъдеш прочут) е не само неефективно, но и опасно от професионална гледна точка. Всичко е добре, докато бизнесът върви и ти казват колко си велик, но когато нещата се влошат, хората започват да се смеят в лицето ти. В този смисъл съм много предпазлив, пък и известността не ми носи никакво предимство. Друга работа щеше да е, ако бях политик. Единственото, което ме интересува, е да правя известни моите брандове, не себе си. 

Това, което наистина ми харесва, е да влизам в магазините инкогнито и да обслужвам клиентите.  Правя това в чужбина, най-често в Япония, където никой не ме разпознава. Продавачите винаги са изумени от присъствието ми, но това ми позволява да видя  лично какво работи и какво – не. 

Винаги сравнявам нашата индустрия с другите. Много харесвам компанията Apple и айфоните… Но може ли да кажете със сигурност, че след 20 години хората ще продължат да ползват айфони? Може би ще разполагаме с нов продукт или нещо по-съвършено. Аз  обаче  мога да кажа, че след 20 години хората ще продължават да пият Dom Perignon.