Андреас Гурски – авторът на най-скъпата фотография празнува 65 години

Днес своята 65-годишнина празнува немският фотограф Андреас Гурски. Роден е в Лайпциг, но когато е на две години, родителите му се местят в Дюселдорф, където живее и преподава и днес.Малко е вероятно да не сте виждали негови фотографии – те са цветни, снимани отвисоко (от строителни кранове, хеликоптери, високи небостъргачи) и са широкоформатни. Кураторите понякога се шегуват, че, за да се направи изложба на Гурски, са достатъчни само две работи.

Но не с това Гурски е най-известен.

„Рейн – II“.

Както „Banker Special“ вече писа ( https://www.special.bg/nay-skapite-fotografii-v-sveta/ ), авторската му работа „Рейн – II“ бе продадена на аукцион на Christie’s през 2011 г. за 4.33 млн. долара и с това си спечели славата на най-скъпата фотография в света. Преди това, през 2007 г., фотографията на Гурски „99 цента“ бе купена от украинския бизнесмен Виктор Пинчук за 3.34 млн. долара. На нея Гурски е запечатал безкрайно дългите рафтове в голяма търговска верига.

„Искам на фотографиите ми да има изчистени структури. Те показват, че имам общ поглед върху нещата и в някакъв смисъл ги държа под контрол.“

За някои подобно твърдение може да звучи твърде самоуверено, самодоволно и нарцистично, но признанието му: „Баща ми снимаше реклами“, в голяма степен обяснява всичко. Нима създателите на реклами не се чувстват господари на емоциите ни?

Ето защо няма нищо изненадващо, че Андреас Гурски първо е увлечен от рекламната фотография, но не спира дотук.

Следва в Дюселдорфската художествена академия, която е люлка на германския следвоенен авангард благодарение на художници като Йозеф Бойс, Зигмар Полке и Герхард Рихтер. В академията Гурски е под влиянието на Хила и Берн Бехер, които с фотографиите си сякаш системно водят каталог на индустриални машини и сгради. След това е увлечен по британския фотограф Джон Дейвис заради неговите снимки с пейзажи, снимани от птичи поглед, и по американския си колега Джоел Щернфелд, който е със силен афинитет към цветната фотография. Освен това Гурски пътува много – посещава Хонконг, Кайро, Ню Йорк, Бразилия, Токио, Стокхолм, Чикаго, Атина, Сингапур, Париж, Лос Анджелис. И на всички тези места непрекъснато снима.

През втората половина на 90-е години Гурски започва да обработва снимките си с фотошоп, за да може да улови по-фини детайли в големите панорамни снимки.

Любопитното е, че ако се доближите до работите му, ясно ще видите фигурите. Имате усещането, че виждате огромни „човешки мравуняци“ – веднъж – огромни тълпи, блъскащи се на рок концерт; друг път – гигантски маси хора на стадион в Пхенян. Но реално това усещане е измамно и се дължи на визуален трик. Все пак Андреас Гурски е преди всичко художник и висшето му образование в Дюселдорфската академия си е казало думата. Но той е надминал учителите си – концептуалисти, разчитайки на съвременните компютърни технологии. С тяхна помощ създава усещането за пренаселеност и едновременност, като „монтира“ кадри, заснети през определен интервал от време.

Но макар и поводът да пишем за Гурски да е рожденият му ден, няма да спестим и някои критични гласове.

Обвиняват го, че снимайки офис сгради или рафтове със стоки в гигантски супермаркети, възпроизвежда единствено баналност. На фотографиите му не се случва нищо изключително – глобализирано ежедневие – свят на производство и потребление, на стерилни градски и селски пейзажи. Други пък го упрекват, че е най-политкоректният фотограф – човекът зад обектива, който сякаш „празнува“, че в глобализацията всички сме равни – ходим в едни и същи супермаркети, офис сгради и жилищни блокове, живеем в едни и същи гигантски мравуняци.

Дава и радостната емоция, че животът, макар и в непрекъснато движение, позволява уникалността ти да е забелязана. Присъствието ти в мравуняка да се запомни. А това усещане е приятно. И си струва вдигането на тост за здравето и бъдещите успехи на рожденика.