Андора – раят в небесата

Картата беше затисната в единия край с чаша кафе, а в другия – с чаша сок от касис. И четиримата се бяхме надвесили над нея. Планирахме следващия етап от пътуването си – от Испания към Франция и обратно към България. Тогава забелязах едно кафяво петно между двете държави. „Да минем през Андора“, ненадейно казах аз. „Да бе, ти все такива неща ще измислиш. Отивам да запаля една цигара, защото това вече не се трае“, чух отдясно. Отляво обаче се чуха само одобрителни възгласи. Така опонентът ми остана съкрушен и на следващата сутрин бяхме готови да завладеем тази доскоро съвсем неизвестна държава. И именно в това се състоеше предизвикателството. Пътуването до място, където няма нито летища, нито влакове, се оказа навлизане в terra incognita. Но през последните години Андора се отвори към туризма и от изостанал планински район, където  местните развъждат мулета и се занимават с контрабанда на тютюн, се превърна в предпочитана дестинация с над 500 хотела и идеални условия за летен и най-вече зимен туризъм. Всяка година населението от 90 хил. човека се увеличава с 10 млн. туристи. Макар да не е член на ЕС, Андора има свободен режим на преминаване за граждани на общността, а валутата й е евро. В съчетание с факта, че цялата държава е безмитна зона магазините, продаващи всевъзможни луксозни стоки – от електроника до облекла, първокласните ски центровете и безупречните СПА комплекси се пръскат от посетители. Затова и ние нямахме никакъв проблем на границата, а първото нещо, което направихме, бе да се възползваме от по-евтиния бензин, за да може да обиколим и разгледаме тази удивителна държава с площ от 468 кв. километра.

Градовете започват още от граничния синор и пред нас веднага се възправя скалното чудо Андора ла Веля – двуетажната  столица. В долното ниво са разположени 22 мола, с над 1200 търговски обекта и почти толкова световноизвестни марки, а туристите се надпреварват да купуват цигари, алкохол, бижута, часовници, очила… Шопинг туризмът е сред основните пера в икономиката на страната, а парите от него се инвестират в ски курортите на Андора , които днес се нареждат сред 30-те най-добри зимни ризорти в света – с първокласни хотели, ексклузивни ресторанти с изискана кухня, безукорно обслужване, отлични писти и съоръжения, удобна инфраструктура.

Вклинена в гънките на Източните Пиренеи, най-високата столица на Стария континент изглежда подредена, чиста и благоденстваща – точно като градчетата в Швейцарските Алпи. Това чувство обаче бързо се „разсейва“, когато човек седне да хапне или изпие едно кафе; сметката, която му донасят, няма нищо общо с еднометровия баланс, който „сервират“ в швейцарските ресторанти след хубав обяд… Тъй като бяхме гладни, се качихме с асансьорите, изградени в скалите, за да се озовем на „втория етаж“ – високо плато, където някога се е намирал старият град. Когато започнал да се разраства се оказало, че просто няма накъде и затова днес новата част е в подножието му. Бари Антик е спретнат, сияен и приветлив квартал, който разтваря средновековните си улички за гостите от асансьора, защото е наясно, че те искат да научат нещо повече за Андора. И тъй като на това място всичко е на една ръка разстояние, почти веднага стигаме до „Каса де ла Вал”, иначе казано парламента на Андора. Посреща ни весел момък с леко отнесен вид, който обаче е готов да разкаже удивително много неща срещу 5 евро. Докато се разхождаме в сградата  научаваме за уникалния статут на страната като „съкняжество с независима парламентарна демокрация“. Второто определение идва от факта, че Франция и Испания дълги години са си оспорвали контрола над планинската територия, докато не се стигнало до уникалното решение за двойно покровителство. През 1278-а каталунският епископ на Урхел и френският граф на Фуа сложили подписите си под средновековното споразумение, известно като „Пареаж“, което се е видоизменило през годините, но продължава да действа и до сега. Понастоящем епископът на Урхел – Жоан Енрик Вивас Сесилия и президентът на Франция – Еманюел Макрон, съвместно са глави на държавата. Парадоксът е, че не са нейни жители.

Но историята на Андора не започва през ХIII, а в самото начало на IХ век. Императорът на Свещената Римска империя Карл Велики създал Андора като гранична зона между християнския свят и ислямските кралства на маврите, след като при поредния си поход срещу арабите местни овчари му показали пряк път през планините. Той отвоювал района от мюсюлманите през 803 г. и дал на обитателите му известни свободи срещу задължението да пазят границите на империята. Така най-важният документ в държавата е Хартата за основаването на Андора, написана от самия Карл Велики, която се пази под ключ в правителствената сграда и рядко вижда бял свят. Мнозина обаче подозират, че документът е фалшификат, създаден от самите андорци, за да придаде достоверност на легендата и легитимност на независимостта им. Така или иначе Андора остава суверенна, а по-късно Наполеон й позволява да запази своята автономност и от тогава насам никой повече не предявява претенции към нея.

Към нас обаче бяха предявени претенции, че храним твърде много душата, но сме изоставили тялото. Затова се насочихме към един ресторант, който гордо обявяваше, че предлага „традиционна андорска кухня“. Местната гастрономическа практика се крепи на традициите, предаваните от поколение на поколение. Те включват ръчното приготвяне на бутифара (каталонска наденица, приготвена от свинско месо, сланина, кожа и дреболии, овкусени с черен пипер, индийско орехче и канела), лонганиса (сурово-сушен колбас от свинско месо, сол, вино и подправки) и всякакви други салами, суджуци и пр. Поръчахме си плато местни предястия, което грейна във всички нюанси на червеното, защото сушените на въздух меса са една от емблемите на андорската кухня. Но истински се учудихме, когато на масата ни се появи шише с тъмен, гъст като мед сироп, който на всичко отгоре не беше сладък. Върху етикета, с изображение на катерица, пишеше vell Nectum d`Andorra. След като го огледахме подозрително от всички страни, както повелява балканската традиция, внимателно се осведомихме какво е това, а отговорът ни смая. Нектум е сироп, приготвен от шишарките на сребърна ела, с който тук овкусяват салати, бели меса и сирена. Накрая, сервитьорът, с когото сприятелихме, ни предложи за завършек „ратафия“. Оказа се, че става дума за ликьор, приготвен от зелени орехчета и билки, който едно време се е приготвял изключително от жените, рецептата се е предавала в семейството само по женска линия от майка на дъщеря.

Доволни от андорската кухня и вече нейни почитатели, на следващия ден обърнахме взор към покритите със сняг планински върхове, който липсваше в града и поехме към най-големия ски курорт на Пиренеите  – Грандвалира. С 200-те си км. ски писти, 66 лифта и 3 гондоли с общ капацитет от 100 хил. скиори на час, това е най-обширният ризорт извън Алпите. Състои се от три отделни, свързани помежду си зони, „профилирани“ в различни сфери. Така че ако човек търси развлечения и парти до зори, отива в Пас де ла Каса, ако е почитател на лукса и изискания стил отсяда в хотелите в Салдю, а ако копнее за класическа зимна почивка се насочва към Ел Тартер. Но когато пристигнахме, се оказа, че за онези, които не карат ски, също има много алтенативи – преходи със снегоходки, със снегомобили, с кучешки впрягове, картинг на лед, спускане с шейни… А за последователите на силните емоции по белите писти, Грандвалира е запазила отделна зона за фрийрайд, където снегът не се утъпква, няма прокарани писти, а единствената такава е резервирана за нощни спускания.

На сутринта слънцето блестеше от дълбокото синьо небе, пухкавият бял сняг грееше ослепително и ни изкушаваше да излезем навън, за да се насладим на истинска снежна емоция. Тръгнахме заедно към ски пистите, но после някои предпочетоха разкоша на СПА центровете и релаксиращите масажи, а аз – милувката на чашата топъл шоколад на една от панорамните тераси, докато чаках да пробвам уменията си във воденето на осем хъскита. Бързо установих, че не е толкова лесно, колкото изглежда, и капнал от умора се отдадох на уюта на запалената камина в компанията на чаша горещ пунш.

Тръгнахме си щастливи от Грандвалира, а и от Андора, след като бяхме прекарали три възхитителни дни в тази до неотдавна почти неизвестна държава.