Алън Паркър – да си спомним бунтаря срещу системата

Преди дни на 76-годишна възраст ни напусна Алън Паркър – известният британски и американски режисьор, сценарист и автор на няколко детски книги.

 

Известен е с мюзикъла си „Пинк Флойд Стената“ – истинска революция в създаването на пълнометражен аналогов видеоклип.

Кадър от „Пинк Флойд Стената“.

Образи, характерни за естетиката на видеоклиповете, са прехвърлени на големия екран, където придобиват съвсем друг мащаб и въздействие. Като например жена да се превърне в орхидея, а ученици – в смляна кайма. Тези сюрреалистични експерименти с пространството и времето оставят невероятно впечатление в зрителите и Паркър се превръща в култова фигура. Неслучайно много от тийнейджърите, гледали „Пинк Флойд Стената“ през 1982 г. изпитват негативно отношение към училищната институция години наред – даже до мига, в който те трябва да изпращат деца първолаци.

Дали за всичко това е виновен дълбоко закодираният бунт срещу системата в сърцето на всеки подрастващ, борещ се да отвоюва своята идентичност и ценности? Откъде започва всичко?

Алън Паркър е роден в лондонския работнически квартал „Ислингтън“ и наследява от обкръжението, в което отрасва, омраза към всякакви елити и авторитети. Въпреки това още от детска възраст се опитва да се отскубне от средата, в която живее. Когато е на единадесет години, печели стипендия, която му дава възможност да продължи в частен колеж. Започва да работи още като ученик – първо като куриер, а после като рекламист, като основните познания в рекламата му помагат много, когато се прехвърля в киното и започва да снима късометражни филми и музикални клипове. От доста рано оформя жанровите си предпочитания. Снима най-вече мюзикъли, в които задължително разгръща идеите си за социален протест.

Джоди Фостър в „Бъгси Малоун“.

Първоначално се опитва да реформира мюзикъла – прави го още през 1976 г., когато режисира филма „Бъгси Малоун“, в който страховитите гангстери са изиграни от деца (сред тях изгрява и звездата на малката Джоди Фостър).

Кадър от „Евита“.

А по-късно – в пика на кариерата си – адаптира рок операта „Евита“на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, като избира Мадона в главната роля, а Антонио Бандерас за неин партньор. Всъщност, всички остават с впечатление, че Мадона е избрала Бандерас  – режисьорът Педро Алмодовар разказва как Мадона специално пристигнала в Мадрид, за да съблазнява Бандерас пред очите на съпругата му за бъдещия проект на Алън Паркър. Поп иконата упражнила силен натиск върху всички участници в амбициозния и широко рекламиран проект, и въпреки че филмът се радвал на голям зрителски интерес и Мадона, и Паркър, останали накрая силно разочаровани – не били номинирани за „Оскар“.

Паркър има две номинации за „Оскар“ за режисура, като отличен в период от десет години – веднъж за затворническата драма „Среднощен експрес“ (1978) и втори път за трилъра, посветен на разследването на убийства на цивилни работници през 60-е години, озаглавен „Мисисипи в пламъци“ (1988). И двата филма се занимават с тежки социални драми.

Кадър от „Среднощен експрес“.

В първия случай сюжетът се върти около живота на американския студент Уилям Хейс, който е арестуван в Турция заради опит за трафик на наркотици, а в килията е подложен на особени „ориенталски“ мъчения. Вероятно по онова време в света в редица арести са се извършвали подобни жестоки разпити, но Паркър пресъздава по такъв начин атмосферата, че за мнозина, гледали филма, Турция се превръща в синоним за ада на земята. И до днес в Турция този филм е официално забранен. „Мисисипи в пламъци“ е с по-многопластови послания, като и до днес антирасисткият му патос звучи актуално: виждаме несправедливи убийства, улични бунтове и зловещ Ку-клукс-клан (действието се развива през 1964 година).

Кадър от „Пилето“.

Другият вечно актуален филм на Паркър е „Пилето“ – за двама ветерани от войната във Виетнам, единият от които страда от посттравматично стресово разстройство и има усещането, че е птица.

Кадър от „Животът на Дейвид Гейл“.

Последният филм, режисиран от Паркър, е отново криминално-затворническа драма – „Животът на Дейвид Гейл“ с Кевин Спейси и Кейт Уинслет. Кевин Спейси се въплъщава в ролята на професор по философия, яростен противник на смъртното наказание, на каквото по ирония на съдбата е осъден след несправедливо обвинение в изнасилване и убийство. Дни преди да бъде изпълнена присъдата, се появява журналистката  Битси Блум, в ролята – Кейт Уинслет, която взима интервю от  професора Дейвид Гейл, след което нищо вече не е същото – нито в личния живот на Блум, нито в кариерата й на репортер. Само този филм Алън Паркър да беше снимал, щеше да остане в киноисторията и в наръчниците по журналистика.

Кадър от „Ангелско сърце“.

Но редица от почитателите му признават, че най-любимият им негов филм е мистичният трилър „Ангелско сърце“. Алън Паркър до съвършенство изпипва актьорския дует – Мики Рурк в ролята на пияния детектив и Робърт Де Ниро – същински дявол от плът и кръв. Действието се развива в Ню Орлиънс на фона на окултни ритуали. С този филм Паркър доказва, че няма друг като него, който да ви държи в такова напрегнато очакване какво ще видите в следващия кадър.

Следват близо двадесет успешни години в Холивуд. А след тях Паркър се завръща в родината си, за да оглави Британския филмов институт и да помогне за развитието на националното кино.