4 интересни факта за музей Орсе

В един от най-прочутите и популярни френски музеи (около 3.5 млн. посетители за 2013 г.) са изложени шедьоври на френското изкуство от 1848-а до 1914-а (картини, скулптури, декоративни изделия и фотографии). Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света, въпреки това малцина са запознати с някои ключови моменти от историята на музея.

 

1. Дворец на мястото на музея

Още преди да бъде построена железопътната гара за Световното изложение през 1900 г. (сегашният вид на музея) от Виктор Лалу, на нейно място се е намирал Орсейският дворец. Той бил построен през периода 1810-1838 г. по поръчка на император Наполеон Първи и бил кръстен на град Орсе, който се намира на 20 км. югозападно от центъра на Париж. В сградата се помещавали Министерството на външните работи, Държавният съвет и Сметната палата. За жалост, дворецът не просъществува дълго – опожарен е от Парижката комуна между 23 и 24-ти май през 1871 година. Известният френски писател Емил Зола описва събитието в романа си „Разгром“ от 1892 г. като „огромно, най-зрелищното, най-зловещото; каменното здание на два етажа не спираше да бълва пламъци…“.

2. Бил е и театър

През 1972 г., след споразумение с националния железопътен превозвач на Франция SNCF, режисьорът Жан-Луи Баро преместил театралната си трупа в Орсейската гара, която на практика спряла да функционира през 50-те години, пропускайки едва няколко влака за предградията. Между 1972-а и 1981-а в сградата били изиграни множество представления като „Задиг“ на Волтер, „Сатенена обувка“ на Пол Клодел и „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше; прожектирани били филми като „Процесът“ на Орсън Уелс, които събрали публика до 300 хил. души. След 1981 г. трупата се преместила в Palais des Glaces в десети район.

3. От Люксембург, през Лувъра до Орсе

Откриването на музея от френския президент Франсоа Митеран през 1986 година.

Творбите на живите импресионисти били изложени в Люксембургския музей, намиращ се до едноименния дворец, който бил открит през 1818 г. от крал Луи XVIII. След смъртта на всеки от художниците картините му били премествани в Лувъра, където през повечето време събирали прах в някой склад. Благодарение на инициативата на Гюстав Кайбот, един от известните импресионисти и техен патрон, и на неговия приятел и колега Пиер-Огюст Реноар, произведенията на изкуството били отново върнати и изложени в Люксембургския музей, независимо дали ставало дума за живи или починали творци. След това картините били преместени в музея Орсе на първи декември 1986 г., когато бил открит от френския президент Франсоа Митеран, а след това станал известен именно с тази си колекция.

4. Статуите на шестте континента

От ляво надясно: „Европа“, „Азия“, „Африка“, „Северна Америка“, „Южна Америка“ и „Океания“.

„Океания“ на Матюрен Моро, „Африка“ на Йожен Делапланш, „Южна Америка“ на Еме Миле, „Северна Америка“ на Ернест Йожен Йол, „Азия“ на Александър Фалгиер и „Европа“ на Пиер Александър Шьоневерк – тези изящни и красиви статуи на шестте континента били разположени на терасата на двореца Трокадеро. Той бил издигнат за Световното изложение през 1878 г., а архитектурата му била в неовизантийски стил – красива и величествена. За Световното изложение през 1937 г., част от сградата била разрушена, за да бъде построен сегашният дворец Шайо (срещу Айфеловата кула). Така през 1985 г. прекрасните статуи най-накрая са поставени в двора на музея Орсе и продължават да го красят до ден днешен.

От ляво надясно: „Конят с браната“, „Носорогът“, „Слонът хванат в капан“.

Други впечатляващи скулптури, заслужаващи вашето внимание, са „Конят с браната“ на Пиер Луи Руйяр, „Носорогът“ на Анри Алфред Жакмар и „Слонът хванат в капан“ на Еманюел Фремие.